Министър Ананиев: Доплащанията са главно за лекарства и в извънболнична помощ

Средно държавите в ЕС отделят 9,8 % от БВП та здравеопазване. В България този процент е 8,1%. Сравнението между тези процента ясно показва, че разходите за здравеопазване на глава от населението (като дял от БВП) в България не са „едни от най- ниските в ЕС“. България заема 17-то място по размер на разходите за здравеопазване от 28 държави в ЕС. Това, разбира се, е повод за допълнителна мотивация на правителството и на Министерството на здравеопазването за подобряване на този показател. Усилията на правителството в това отношение са видни и от ежегодното увеличение на разходите за здравеопазване като дял от БВП, което е доказателство за приоритетността на сектора.

Това казва министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в отговор на въпрос депутата от БСП Георги Гьоков относно негативните констатации в доклада на ЕК за здравеопазването в България. Депутатът пита какви са причините разходите за здравеопазване на глава от населението (като дял от БВП) у нас да са едни от най-ниските в ЕС, какво прави министерството и правителството за да се доближат тези разходи до средната стойност за ЕС (9,8 %) и какви действия предприемат българските здравни власти за намаляване на директните плащания от джоба на българите (46,6%) и доближаването им до средните за ЕС нива (15,8%).

Министърът подчертава, че е постигнато по-адекватно остойностяване на медицинските дейности в НРД 2020-2022, което ще доведе до намаляване на преките плащания от страна на пациентите. Той припомня, че в НРД за медицински дейности средно с 14 % са увеличени цените на 251 клинични пътеки и 7 клинични процедури, средно с 18 % са увеличени цените на медико - диагностичните дейности, а със 7 % - цените в специализираната извънболнична помощ за първичен преглед, първичен профилактичен преглед по програма „Майчино здравеопазване“, вторичен преглед, медицинска експертиза и др. Регулативният стандарт, който е определен за профилактика на общопрактикуващия лекар, няма да бъде лимитиран и за неговото превишаване няма да се налагат глоби. Отпада и регулацията за изследванията при профилактика.

„В Националния рамков договор за периода 2020 - 2022 също са включени конкретни текстове, с които изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска помощ, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение па медицински изделия за определени клинични пътеки, амбулаторни или клинични процедури, в които това изрично е посочено. Нерегламентираните плащания и в извънболничната, и в болничната помощ са почти напълно преодолени и се упражнява строг контрол и мониторинг в тази посока“, пише министър Ананиев.

Той е категоричен, че т.нар. директни плащания се „обуславят главно от доплащанията за лекарствени продукти и извънболнична помощ”. „Тоест във формирането на личните плащания за лекарства (според Доклада те са най-съществени при формирането на директните плащания на потребителите) са включени изписаните медикаменти в първичната и специализирана извънболнична помощ, частично или напълно реимбурсирани от НЗОК; изписаните медикаменти, които не се реимбурсират, както и всички други лекарствени продукти, които са със свободен достъп в аптечната мрежа. Това означава, че размерът на т.нар. директни плащания до някаква степен е въпрос и на личен избор. Подобен личен избор неизбежно увеличава общата стойност на личните разходи за медикаменти, които основно формират високия процент на директните плащания на потребителите в България, както е посочено и в доклада“, категоричен е той.

В заключение той припомня, че последният доклад „България. Здравен профил на страната 2019 г.” се базира на данни от 2017 г. „Екипът на Министерството на здравеопазването, като част от българското правителство очаква следващото изследване да посочи по-добри резултати, които страната ни вече е постигнала в сектор Здравеопазване“, казва министърът.

Снимка: Надежда Ненова