Министърът: 40% от средствата за здравеопазване са за лекарства

40% от средствата, отделени за здравеопазване, са за лекарствени продукти. Това каза министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в презентацията си „Рискове и заплахи при производството и доставката на лекарствени продукти“, направена по време на VII-ия Национален конгрес на БЛС с международно участие „Политики в здравеопазването“, който се проведе в к.к. „Св. Константин и Елена“.

По думите на министъра това създава среда, която по цялата верига на лекарствоснабдяването – от производството до аптечната мрежа, може да доведе до сериозни дисбаланси, които да се отразят негативно върху лечебния процес.

Доц. Кирилов припомни, че през 2021 г. Министерството на здравеопазването, чрез промени в Наредба № 3 за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които МЗ субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения, създаде нормативна възможност, позволяваща субсидиране на лечебни заведения с държавно или общинско участие за поддържане на резерв от лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. „Тези продукти са предназначени за лечение на заразната болест, причинила епидемично разпространение, както и за преодоляване на възникнали липси или недостиг на такива продукти. На база горепосочената разпоредба със заповед на министъра на здравеопазването бяха определени 4 INN-a: Heparin, Enoxaparin, Nadroparin и Dexamethasone, за които да се създаде резерв в шест многопрофилни болници за активно лечение, от които впоследствие можеше да се разпределят к-ва към други лечебни заведения в страната. Създаването и поддържането на национални резерви от критично значими лекарствени продукти представлява структуроопределящ компонент на институционалната готовност за реакция при кризи. Тези резерви функционират като буферен механизъм в условията на извънредни обстоятелства – пандемии, природни бедствия или масови здравни заплахи – чрез осигуряване на временна стабилност и непрекъснат достъп до основни терапии. Чрез предварително акумулирани количества медикаменти държавните институции могат да смекчат ефекта от прекъсвания във веригата на доставки и да гарантират своевременно покриване на терапевтичните нужди на пациентите до възстановяване на нормалните пазарни механизми.

Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ също поддържа резерв на разрешени за употреба в страната лекарствени и ветеринарномедицински продукти по определен списък, разработен съвместно с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните и е утвърден от Министерския съвет.

„С цел справяне с проблема с недостига на национално ниво, с промени в ЗЛПХМ от 2018 г. беше създадена Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (СЕСПА).  На база получената и обработена от системата информация постъпила от задължените по закон субекти, ИАЛ изготвя, актуализира и поддържа Списък на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които е установен недостиг на територията на Република България. Списъкът се публикува на интернет страницата на ИАЛ и се изпраща на Агенция „Митници“ по служебен ред. Включените лекарствени продукти в списъка не могат да се изнасят от страната за срока, за който се съдържат в него. С промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е заложено изчисленията да се извършват, като се вземе предвид 100 % от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, вместо досегашните 65 %. Тази стойност ще се изчислява въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 12 месеца, считано от деня на извършване на анализа за установяването на недостига. Към момента периодът, за който се изчислява това средномесечно потребление е 6 месечен. Въвежда се задължение за посочване на верификационния код за всяка една опаковка по веригата на лекарствоснабдяването. Предвидено е разширяване обхвата на системата с включване на всички лекарствени продукти по лекарско предписание, за които ще се подава информация, а не както досега само за тези, включени в ПЛС“, каза министър Кирилов.

Той цитира данни на Българската организация за верификация на лекарствата, според които България все още е с нисък процент (50%-60%) на отписвания на ЛП от системата за верификация.

По думите му задължителното подаване на данни към НЗОК за всяка отписана опаковка се очаква значително повишаване на процента отписани опаковки в страната.

„Лекарствените продукти са много повече от обикновена стока, защото са от съществено значение за предотвратяването, лечението и управлението на болестотворния процес. Достъпът до лекарства е от съществено значение за общественото здраве и може да има решаващо значение за качеството и продължителността на живота. Поради тази причина правителствата и здравните системи ги разглеждат като приоритет, сходен по важност с този на основните храни и вода“, каза още доц. Кирилов.

„За да се гарантира непрекъснатост на доставките на лекарства и да се защити общественото здраве, са необходими проактивни стратегии за управление на риска. Тези стратегии не се фокусират само върху отстраняването на вече възникнал проблем, а върху превенцията и изграждането на устойчивост на системата. Концентрацията на зависимост към единичен производител или ограничен кръг дистрибутори поражда системна уязвимост и повишава експозицията към екзогенни шокове - производствени прекъсвания, логистични дисфункции или геополитически конюнктури. Изграждането на разпределена мрежа от алтернативни и функционално еквивалентни източници има за цел да минимизира вероятността от критични дефицити чрез създаване на излишък от капацитет и възможности за взаимно заместване. Съществува консенсус в международната литература и стратегическите документи на водещи организации, че диверсификацията на доставчиците и изграждането на стратегически резерви са основни инструменти за намаляване на уязвимостите във веригите за доставки на лекарства. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), високата концентрация на производствени стъпки в ограничен брой географски локации създава значителен риск, поради което публичните политики следва да насърчават разширяване и диверсификация на доставките на критични медицински продукти“, каза здравният министър.

По думите му в момента на равнище Европейски съюз тече ревизия на фармацевтичното законодателство, допълнена от нови регулаторни и стратегически инициативи. „Сред тях се откроява предложеният Регламент за Critical Medicines Act (Акт за критични лекарствени продукти), както и стратегическите рамки EU Stockpiling Strategy (Стратегия за натрупване на резерви) и Medical Countermeasures Strategy (Стратегия за медицински контрамерки). Тези инструменти са насочени към засилване на сигурността на доставките, укрепване на производствения капацитет на ЕС и предотвратяване на критичен недостиг на лекарства. Недостигът на лекарства следва да се разглежда не само като логистично предизвикателство, а като съществена заплаха за общественото здраве. Преодоляването му изисква стратегически насочени и координирани усилия, насочени към укрепване на веригата на доставки и гарантиране на устойчивостта и стабилността на фармацевтичния пазар“, каза в заключение министър Кирилов.