Експлантацията на орган при живо донорство не е включена като заболяване в Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, поради което живите донори на органи не подлежат на диспансерно наблюдение. Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев как се гарантира дългосрочно ресурсното обезпечаване на изследванията, които са задължителни в следтрансплантационния период и кой гарантира тяхното редовно извършване (включително ако в определен момент лицата са неосигурени или имат високи транспортни разходи за достигане до трансплантационния център, извършил експлантацията) до края на живота на донора.
„Не би ли следвало живите донори да са на особен учет (диспансеризация) при това не само с изследвания но и с необходими прегледи, като израз на загриженост за тяхното физическо и психично здраве?", пита д-р Симидчиев. Той припомня, че съгласно медицинските указания за даряването на орган (бъбрек или част от черен дроб) от жив донор задължително трябва да се правят лабораторните изследвания на кръв и урина на първия месец след операцията в Трансплантационния център извършил експлантацията. Последващите контроли на трети, шести и дванадесети месец след операцията в същия трансплантационен център. През последващите години трябва да се правят един път годишно отново в Трансплантационния център извършил експлантацията.
Според министър Кирилов в случай, че е възникнал здравен проблем, свързан с даряването на орган или част от орган, всеки жив донор може да се обърне за консултация и изследване към съответния специалист, както и да ползва при необходимост здравни услуги от пакета дейности на НЗОК.
„С Наредба 13 от 2021 г. е предоставена възможност за финансиране на дейности по диагностика и лечение на живия донор в следтрансплантационния период и се предоставят средства за компенсация на живите донори на органи, ограничени до възстановяване на свързаните с донорството разходи и загуба на доходи. Средствата за компенсация на живите донори на органи са пряко свързани с вземането на съответния орган за присаждане и включват транспортни разходи и възстановяване на загубата на доходи от временната неработоспособност до нивото на брутното възнаграждение за периода, в който лицето е било неработоспособно. Разходите на лечебните заведения за проследяване се възстановяват до размера на средствата, определени с на наредбата- до 500 лв. за първата година след трансплантацията и до 600 лв. за всяка следваща година“, казва министърът.
