Министърът: Целта на Националната здравна стратегия е да преодолява предизвикателствата в здравеопазването

Целта на Националната здравна стратегия 2030 е да преодолява предизвикателствата, свързани със здравето на българските граждани и функционирането на системата на здравеопазване. Тя определя стратегическите цели и приоритети в сектора, както и конкретните политики и мерки за тяхното изпълнение. Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпроса на депутатите от ДПС-НН Николай Златарски, Неждет Шабан и Гюнай Далоолу.

"България е била сред страните в Европа с един от най-ниските коефициенти на обща смъртност през 60-те и 70-те години на миналия век, като тя е около средната за Европейските страни в края на 70-те и началото на 80-те години и от 90-те години коефициентът на обща смъртност става относително висок за Европа като постепенно се повишава през годините. От 2000 г. насам той е най-високият в Европа. Остарялата възрастова структура на населението играе все по-голяма роля за увеличаването на смъртността в България и е водещата причина за нарастването и. Това поражда много въпроси: какво се случва и защо коефициентът на обща смъртност е толкова висок и продължава да расте, особено в малките населени места. Необходими са спешни мерки в няколко насоки, за да повлияем на смъртността. Положителен ефект за подобреното качество на живот са по­ широкия достъп до медицинска помощ и подобряването на възможностите и иновациите на медицината в България, допълнено с широки политики на здравно ограмотяване. Към този момент с нарастване на инвестициите в здравеопазване, достъпът, навременността и качеството  на  медицинската  помощ  не са  се подобрили,  което е предпоставка за сериозна реформа в сектор здравеопазване“, смятат народните представители.

Министърът съобщава, че основен акцент в отделните политики е поставен върху намаляване на заболеваемостта и смъртността от социалнозначими заболявания.

„За целта са планирани редица мерки за насърчаване на здравословния начин на живот, повишаване на здравната култура и на ефективността на здравната промоция и превенция. Предвидени са и мерки за подобряване на достъпа до ранна диагностиката и комплексно лечение на хроничните заболявания.

В изпълнение на заложените приоритети Министерство на здравеопазването ежегодно приема нормативни промени, чрез които се разширява пакетът от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Чрез тях се подобряват възможностите за профилактика, ранна диагностика и ефективно лечение на социално-значими заболявания. Разширени са възрастовите граници за скрининг в рамките на профилактичните прегледи за рак на простатата и за рак на гърдата. В пакета от здравни дейности са включени и нови медико-диагностични изследвания за пациенти с намалена бъбречната функция и високо-специализирани дейности за биомаркерна диагностика на пациентите с онкохематологични заболявания. Създадена е възможност за по-ранна и точна диагностика на рак на маточната шийка чрез течно-базирано цитологично изследване. В пакета са включени медицински дейности, с които се осигурява по-добро диспансерно наблюдение за пациенти с хронични кардиологични заболявания и с редки заболявания.

С цел намаляване на детската смъртност и осигуряване на по-добър достъп до акушерска грижа на здравно неосигурени бременни, броят на профилактичните прегледи по време на бременността, на които те имат право, е увеличен от 1 на 4. Разширен е пакетът от медико-диагностични изследвания по време на бременността и е създадена възможност за хоспитализации на здравнонеосигурени при бременност с повишен риск.

С цел ранна диагностика и намаляване на усложненията и инвалидизацията при деца с вродени заболявания, в скрининга за новородени са включени з нови заболявания (муковисцидоза, спинална мускулна атрофия и тежки комбинирани имунни дефицити).

Друг важен инструмент за провеждане на политики, свързани с намаляване на заболеваемостта и смъртността, е изпълнението на Националният план за борба с рака 2027. Одобрени са две скринингови програми за рак на маточната шийка и за рак на дебелото черво. Целевата група на скрининга за рак на маточната шийка са жени на възраст от 25 до 65 години, а на скрининга за рак на дебелото черво - лица между 45 и 75 години. И двата скрининга ще бъдат извършвани посредством проби, взети в домашни условия от самите участници. Впоследствие пробите ще бъдат изследвани в клинична лаборатория и в зависимост от резултатите лицата ще бъдат насочвани или за повторен скрининг (след 2 или 5 години), или към специалист.

Средствата за провеждане на скрининговите програми за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво ще се осигурят чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Обявена е открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на медицински изделия за инвитро диагностика. Програмите ще се изпълняват до 2030 г. и ще се финансират от държавния бюджет“, казва министър Кирилов.

Той допълва, че за превенция от заразни болести, които могат да предизвикат усложнения, инвалидизация или смърт, се провеждат задължителни, целеви и препоръчителни имунизации.

„Ваксините за задължителни и целеви имунизации и реимунизации и техническите средства за поставянето им се закупуват с публични средства, чрез бюджета на Министерство на здравеопазването и са безплатни за подлежащите лица, като ежегодно се разходват между 27 000 000 и 30 000 000 лв. За повишаване на имунизационния обхват с препоръчителни имунизации срещу определени значими за обществото заболявания, Министерство на здравеопазването изпълнява национални програми. Чрез тях се осигуряват безплатни ваксини за профилактика срещу сезонен грип и пневмококови инфекции, ротавирусни гастроентерити и онкологични заболявания, причинени от човешки папилома вирус. За 2025 г. са предвидени над 27 000 000 лв. за изпълнение на тези програми.

От 2014 г. се изпълнява Националната програма за превенция на хронични незаразни болести. Мерките са насочени към повишаване на здравната култура по отношение на рисковите за здравето фактори и насърчаване на здравословен начин на живот с цел намаляване на заболеваемостта и преждевременната смъртност от хронични незаразни болести“, казва още министър Кирилов.