Днес отбелязваме Световния ден за превенция на самоубийството. Всеки загубен живот има дълбоки социални, емоционални и икономически последици и засяга дълбоко семейства, приятели, колеги и общности навсякъде по света.
10 септември е обявен за Световен ден за превенция на самоубийствата от Световната здравна организация (СЗО) през 2003 г. по инициатива на Международната асоциация за превенция на самоубийствата. Целта на този ден е да се повиши осведомеността за проблема със самоубийствата, да се намали стигмата и да се насърчат открити разговори за предотвратяването им.
Тригодишната тема за Световния ден за превенция на самоубийствата (2024–2026 г.) е „Промяна на наратива за самоубийството“, а призивът - „Да започнем разговор“.
„Да създадем надежда чрез действие“ пък е темата, избрана от световната организация за отбелязването на 10 септември 2025 г.
С инициативите, които ще преминат под знака на тези идеи СЗО поставя акцент върху необходимостта от промяна на начина, по който обществото възприема самоубийствата – промяна от мълчание и стигма към подкрепа и разбиране.
Изследванията показват, че броят на самоубийствата може да бъде намален с по-голямо разбиране и подкрепа. За да се постигне това, самоубийството трябва да бъде признато за проблем на общественото здраве, а хората трябва да знаят, че то може да бъде предотвратено и че броят на самоубийствата може да бъде намален, смятат от СЗО.
По данни на НЦОЗА
в България през последните години се наблюдава устойчива тенденция към намаляване на смъртността от самоубийства
Към 2021 г. България е на 20-21 място в Европейския съюз по брой на самоубийствата, със средна смъртност 7.8 на 100 000 души, което е под средното за ЕС (10.2 на 100 000 души). Има регионални различия с по-високи нива на самоубийства в Северния централен и Северозападния район. Водещи мотиви за самоубийство са различни заболявания - соматични и психични, и конфликти в личната среда. Мъжете са със значително по-висок риск, като съотношението мъже/жени е 3:1.
Най-често използваните способи за самоубийство в България са обесването - предимно при възрастни, и самоотравянето с химични средства - по-често при по-млади хора.
Смъртността от самоубийства е по-висока в селските райони, което може да се дължи на демографски и социални фактори, включително възраст и достъп до медицинска помощ.
У нас се изпълняват
национални програми за превенция на самоубийствата
които включват обучителни програми за училищни психолози, педагогически съветници и други специалисти по теми като тревожност, депресия и автоагресия. Превенцията набляга на координирана работа, подпомагане на високорисковите лица, ограничаване на достъпа до смъртоносни средства и повишаване на обществения капацитет за подкрепа.
Всеки може да допринесе като насърчи открит диалог, подкрепа и разбиране към хора в криза или опечалени. Усилията на обществото са ключови за създаването на надежда и превенция на трагични последствия от самоубийства, категорични са експертите.
