Над 1000 бъдещи медици от Пловдив обсъдиха въпросите около ваксината срещу COVID-19

Ваксината срещу COVID-19 се превърна в обект на масова полемика. Къде е истината сред фалшивите новини? Да се ваксинираме ли? Ефективни ли са ваксините? Как се създаде такава глобална ваксина за отрицателно време? А ако не се ваксинираме? Защо има такова противоречие сред специалистите? И още куп въпроси...

За да получат отговори на тях, от Асоциацията на студентите медици – Пловдив организираха онлайн среща на тема „Здравната ябълка на раздора - Ваксината срещу COVID-19".

Инициативата за това събитие е на д-р Мирела Русева Илиева, национален отговорник на Комитета по Обществено здраве – SCOPH към АСМБ. Благодарение на локалните отговорници на Комитета по Обществено здраве – SCOPH и Комитета по Човешки права и мир – SCORP към Асоциацията на студентите медици – Пловдив и тяхната добра организация, идеята се превърна в реалност. Срещата се проведе в електронна среда на 26 януари 2021 г. и продължи три часа.

Гост-лектори на събитието бяха Ректора на МУ – Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева, дм, в качеството ѝ на главен координатор на Експертния съвет по Клинична имунология и член на Националния ваксинационен щаб, и д-р Христиана Бацелова – специалист по Епидемиология на инфекциозните болести и Епидемиолог към УМБАЛ "Св. Георги" – Пловдив и първи лекар, поставил ваксината срещу COVID-19 в Пловдив.

Към срещата проявиха интерес над 3 000 човека, като 1 138 от тях участваха директно в ZOOM събитието, а другите имаха възможност да наблюдават излъчването му на живо в Facebook страницата на Асоциацията на студентите медици – Пловдив. Имаше възможност за задаване на въпроси, като предварително се получиха над 120 различни въпроса, които варираха от строго научни до такива с личен лечебен характер.

Ето някои от въпросите, обсъдени по време на срещата:

Възможно ли е за една година да се създаде ваксина и колко надеждна е тя?

Проф. д-р Мариана Мурджева: Възможно е да се направи ваксина, това е утвърдителният ми отговор по няколко причини: медицината разполага с доста по-иновативни технологии за разлика от това, което беше при създаването на живите и убитите ваксини, които са класиката във ваксинологията, сега обаче с новите молекулно биологични технологии, на които почиват съвременните ваксини, този период на създаване на ваксината може да бъде съкратен значително. С помощта на генетичните методи става много по-лесно да се дешифрира генома на патогена, да се дешифрират и онези пептидни структури, които се кодират от определени гени, така както белтъка S1 на COVID-19 и когато тези структури са ясни, пътят за създаването на ваксината е по-кратък, но това, което изисква време, е именно производството им и особено необходимото време за клинични изследвания.

Как да избера с коя ваксина да се ваксинирам?

Д-р Христиана Бацелова: На този етап ваксините на Pfizer и Moderna се прилагат само в болнични заведения и в РЗИ-та, при тях един недостатък е трудната организация на точна бройка налични пациенти за ваксиниране. Не смятам, че на този етап е възможно да се избира, по принцип РЗИ ни снабдяват с такъв тип ваксина, с какъвто разполагат за момента. Но когато едно лице е ваксинирано с определена ваксина, трябва и втората ваксинална доза да бъде на същия производител, това се предвижда и се разпределя от РЗИ.

Освен РНК, какви са другите съставки на ваксините?

Проф. д-р Мариана Мурджева: Ваксините на Pfizer и Moderna са ваксини, които съдържат информационна РНК, която кодира синтеза за прословутия S1 протеин, който е най-имуногенния белтък в COVID-19. Тъй като обаче тази РНК молекула е много нестабилна, за да свърши своята работа в организма, тоест да бъде преведена и да бъде индуцирана синтезата на белтъка от рибозомата, тя е опакована в липидно мехурче. Това мехурче и при двата производителя е като преносител, който предпазва и стабилизира информационната РНК, която навлиза само в цитоплазмата на клетката. Също и помощни вещества, холестерол, калиев хлорид, натриев хлорид, полиетилен гликол и точно към него се смята, че възникват алергичните реакции.

Препоръчва ли се на хора в репродуктивна възраст да се ваксинират с иРНК ваксини?

Д-р Христиана Бацелова: Няма препоръки да се прави рутинен тест за бременност при поставяне на иРНК ваксините на Pfizer и Moderna. В РНК ваксините няма жив вирус, който да ни притеснява. В допълнение клиничните изпитвания при животни категорично не доказват токсичност при плода, както и не оказват влияние на фертилността и забременяването след поставяне на подобна ваксина.

Може ли ваксината да промени ДНК на човек?

Проф. д-р Мариана Мурджева: Информационната РНК, за да се превърне в ДНК, тя трябва да има нещо, което да ѝ помогне. При вируси, които са като COVID-19 и HIV, е необходим един ензим, наречен „обратна транскриптаза", който може да бъде наличен в нашите клетки. Ако сме заразени с вируса на HIV, е възможно да имаме този ензим и той да подпомогне превръщането на информационната РНК в ДНК, която евентуално да се инкорпорира в нашето ядро. Възможно е и да имаме в клетките си и други обратни транскриптази от вируси, които не предполагаме, че познаваме, защото микроорганизмовият свят е толкова многообразен, че не разпознаваме всички вируси, които циркулират и могат да влязат в нашето тяло. Така че, теоретично и хипотетично е възможно такава информационна РНК да се превърне в ДНК молекула. ДНК би могла да промени нашия геном, ако тя носи гени с онкогенен потенциал. Аденовирусите във ваксината на AstraZeneca и Gamaleya, някои от тях могат да имат онкогенен потенциал, такъв е установен за мишки. В аденовирусния конструкт, който се използва за тези ваксини, е лишен от такива гени. Така че, вероятността на тази РНК да премине в клетъчното ядро и да има онкогенен потенциал, е нулева.

В края на събитието благодарности към гост-лекторите от името на Асоциацията на студентите медици – Пловдив отправи д-р Мирела Русева Илиева, която изрази готовност за още такива срещи и за бъдеща съвместна работа.

Като обобщение на всичко казано и като израз на собствена позиция бяха думите на проф. Мурджева: „Надявам се, че българското общество ще прояви известна мъдрост и ще вярва на факти и на медицина, базирана на доказателства и така всеки да направи своя личен избор. Но личният избор в такива ситуации е въпрос на гражданска и обществена отговорност. Защото изборът, който всички ние поотделно ще направим за нас самите, ще рефлектира върху оцеляване на обществото ни в тази епидемична вълна."