През 2024 г., както и през 2023 г., в страната функционират 319 лечебни заведения за болнична помощ, вкл. тези към други ведомства, които не са разпределени по вид и по области. От тях 111 са многопрофилни болници. Броят на частните болници е 116, на специализираните болници – 60 и на държавните психиатрични болници – 12. Освен тях стационарна дейност осъществяват и 7 комплексни онкологични центъра, 12 центъра за психично здраве и 3 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар. Това показват данните в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите в България за 2024 г., внесен за обсъждане в парламента.
По данни на РЗОК към 31 декември 2024 г. 383 лечебни заведения за медицинска помощ са сключили договори с НЗОК, от които 312 са лечебни заведения за болнична медицинска помощ и КОЦ (лечебни заведения с болничен стационар), 50 лечебни заведения за СИМП и 21 диализи центъра.
За периода 1 януари-31 декември 2024 г. са сключени договори със 7 нови лечебни заведения за медицинска помощ. Това са МЦ "Света Ана“- Враца, МЦ "Ре Спиро“- Разград, СБАЛОБ „ПРОСПЕРИТАС“-София, ДКЦ НЕОКЛИНИК- София, ДКЦ 14-София, МЦ – Медицински комплекс Берое -Стара Загора, "МЦ по очни болести д-р Маринови"-Шумен.
От доклада става ясно, че към 31.12.2024 г. лечебните заведения за болнична помощ, включително и ведомствените, разполагат всичко с 53 806 болнични легла при 53 472 за 2023 г. От тях 25 390 са в многопрофилните болници (25 354 легла за 2023 г.), в частните болници 16 379 (15 851 легла за 2023 г.), 6 534 в специализирани болниците (6 534 легла – 2023 г.) и 1 857 в психиатричните болници (2 082 легла за 2023 г.).
Осигуреността на населението с болнични легла в лечебните заведения за болнична помощ се увеличава на 83.5 на 10 000 души при стойности на показателя през 2023 г. 83.0 на 10 000 души.
Броят на леглата в другите лечебни заведения (КОЦ, ЦПЗ, ЦКВЗ) е 2 255, което е с 3 легла повече отколкото през 2023 г. От 2016 г. освен болнични легла, се отчитат отделно и места за краткотраен престой.
По области се наблюдават значителни различия на показателите за осигуреност на населението с болнични легла. С най-висока осигуреност с болнични легла на 10 000 души общо в лечебните заведения за болнична помощ (без ведомствените болници) и в комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве и центрове за кожно-венерически заболявания са област Плевен – 134.4, Смолян – 118.0, Пловдив – 111.2, област Русе – 107.2. Най-ниска е осигуреността с болнични легла на населението в област Перник – 40.5, област Ямбол – 42.7 на 10 000 души, област Видин – 43.6, област Разград – 46.5. Над половината от общия болничен леглови фонд (61.1%) е концентриран в 7 области – София – град (21.2%), Пловдив (13.5%), Бургас (7.2%), Плевен (5.6%), Варна (5.2%), Стара Загора (4.5%), Пазарджик (4.0%).
По отношение на броя на сключените договори от лечебни заведения за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, клинични и амбулаторни процедури на национално ниво и по РЗОК не се наблюдава съществена динамика през 2024 г. спрямо 2023 г.
По данни на НЗОК, дейностите по клинични пътеки през 2024 г. са извършени от 310 лечебни заведения, сключили договор с НЗОК, и са отчетени 2 303 079 броя хоспитализации, а през 2023 г. – 2 158 196 броя хоспитализации, което представлява увеличение на отчетените дейности по КП спрямо 2023 г. с 6,7%.
Дейностите по клинични процедури през 2024 г. са извършени от 87 лечебни заведения и са отчетени общо 310 523 клинични процедури, което представлява увеличение спрямо 2023 г. с 14,6% (39 590 бр.), а 255 лечебни заведения са отчели дейност по 1 557 086 амбулаторни процедури, което представлява ръст спрямо 2023 г. с 14,7% (199 674 бр.)
За периода частично са прекратени договори за изпълнение на 106 броя клинични пътеки и 12 броя амбулаторни процедури на основание, че лечебните заведения са престанали да отговарят на общи и/или специални изисквания за договаряне на дейността. Някои от причините за прекратяване на договорите за изпълнение на дейност са липса на изискуемите по посочените клинични пътеки и амбулаторни процедури лекари със съответната специалност и/или допълнителна квалификация; неизпълнение на изискванията за необходима апаратура за изпълнение на клиничната пътека и подадено заявление от страна на лечебното заведение; закриване на съществуваща структура – отделение.
Пълния текст на Годишния доклад може да видите тук.
