Почти по една опаковка антибиотик е изпил всеки българин през 2025 г., като разликата в консумацията на тези лекарства в отделните области на страната варира 3 пъти. Това показва интерактивна карта за антибиотичната консумация в извънболничната помощ в България за 2025 г., представена днес на пресконференция на Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ). В нея участваха д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ, доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ “Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност” в НЦЗПБ, проф. Емма Кьолеян, координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2 и началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена, УМБАЛ „Лозенец”. Тримата са и сред ключовите експерти на БАЕЗ, както и Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС).
Интерактивната карта е създадена от БАЕЗ с експертната помощ на НЦЗПБ в лицето на доц. Иван Иванов и неговия екип. Данните за консумацията на антибиотици отразяват броя рецепти и опаковки, които са били предписани през м. г. в извънболничната помощ у нас. Те са генерирани от НЗИС и са предоставени по официален път от МЗ. Целта на инициативата е да покаже каква е консумацията на антибиотици в България, да се види доколко тя е рационална, също така, в случай на нужда, да се предложат мерки за подобряването й, както и да се предприеме кампания за повишаване културата на населението в тази сфера, обясни д-р Драгомир Иванов.
Общо 5 364 784 опаковки антибиотици са били предписани през миналата година в страната. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това означава, че средно на един човек в България са се падали по 0.8 опаковки или 835 на 1000 души.
Консумацията в отделните области на страната обаче се различава значително - до 3 пъти. 12 са регионите, в които консумацията е била под 800 опаковки на 1000 души. Най-ниска тя е била в областите Хасково - 535/1000, и Кърджали - 631/1000. В столицата тя е била 743/1000, останалите 9 области с по-ниски стойности на консумация са Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен, Шумен.
По-висока от средната за страната е била консумацията в други 8 области. В 4 от тях - Варна, Плевен, Търговище, Ямбол, тя е била над 900/1000, а в останалите четири – над 1000 опаковки на 1000 души. Така например във Велико Търново предписаните опаковки са били 1011 на 1000 души, във Враца - 1013/1000, в Разград - 1456/1000, а в София-област - 1473/1000.
Подобно отклонение от средната за страната консумация е значително и би трябвало да се изследват причините за него, тъй като навежда на съмнения за наличието на неправилна антибиотична употреба по места, каза д-р Драгомир Иванов.
„Според международните критерии и дефиниции, рационалната употреба е разпределението на типовете антибиотици в едно балансирано съотношение, така че да се приоритизира използването на тези, които носят по-малък риск от развитие на антимикробна резистентност”, обясни доц. Иван Иванов и допълни: „Според данните, които анализираме всяка година, България последните 10 години е на доста ниско ниво по рационална употреба, в извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20%, при таргет 65%”.
Причините за това са различни - липса на фармако-терапевтични ръководства и контрол, липса на българския пазар на голяма част от препаратите в Access групата, недостатъчна култура сред обществото, пазарни стимули и други. Те трябва да бъдат установени точно и адресирани със съответните мерки, защото липсата на рационална антибиотична употреба поставя населението пред редица здравни рискове.
„В хуманната и ветеринарната медицина неправилното свръх- и излишно използване на антибиотиците упражнява мощен селективен натиск – допринася за развитие на устойчиви мутации. Чувствителните микробни популации загиват, а устойчивите се селекционират и стават все по-резистентни. Този процес е особено демонстративен в болниците, и най-вече в интензивните отделения”, каза проф. Емма Кьолеян. Тя обясни, че там се лекуват пациенти със сериозни инфекции, в тежко увредено състояние, с множество съпътстващи заболявания и намален имунитет, които се нуждаят от животоспасяващи антибиотици. „Интензивните отделения са червените точки, където се развиват щамове с нови механизми на резистентност, критични за терапията, вкл. щамове грам-отрицателни бактерии, произвеждащи ензими широкоспектърни бета-лактамази и карбапенемази, устойчиви на почти всички антибиотици. Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, допълнително благоприятстват епидемичното разпространение. Оттам резистентните бактерии се разпространяват в други болнични отделения, други болници и обществото”, допълни проф. Кьолеян.
Наличието на нерационална антибиотична употреба изисква предприемането на мерки за преобръщането на тази тенденция. В това отношение БАЕЗ има две основни посоки, в които компетентностите и възможностите да работи.
Първата е ориентирана към медицинските специалисти и е свързана с изработването на проекти за фармако-терапевтични ръководства за употребата на антибиотици в извънболничната и актуализиране на тези в болничната помощ, а втората е свързана с повишаване културата на антибиотична употреба сред населението. За тази цел БАЕЗ е подготвила информационна листовка, която може да се разпространява свободно в публичното пространство. Тя ще може да бъде изтеглена свободно от интернет и фейсбук страницата на организацията, обясни д-р Драгомир Иванов.
В разпространението на информационната листовка ще се включи и Българският фармацевтичен съюз (БФС).
Е, и? При 7 милиона население, какво странно има в това? Бройте ги, бройте ги още..