Пациентите с онкологични заболявания у нас се сблъскват с тежки финансови и организационни затруднения в достъпа си до лечение, онкологичната помощ е зле организирана, разпокъсана и нискоефективна. Това е основният извод от проекта „Достъп до онкологична грижа“ на „Индекс на болниците“, който се реализира с подкрепата на Фондация „Америка за България“ и с участието на Асоциацията на българските застрахователи и Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ). Обобщените резултати от него бяха представени на пресконференция в столицата днес.
Въпреки че публичните средства за онкологично лечение у нас са се увеличили над два пъти през изминалите пет години,
ръстът на финансирането не е довел и до подобряване на резултатите в онкологичното лечение
Страната ни продължава да е единствената в ЕС с нарастваща смъртност от онкологични заболявания, както и с по-ниска петгодишна преживяемост в сравнение със средната за ЕС.
Според социолозите на малко над 69% от пациентите с онкологични заболявания у нас през последните пет години се е наложило да доплатят средно 1495 лв. за лечението си. Това е довело до ограничаване на получаваните здравни грижи при 26% от тях. Това са част от резултатите от национално представително проучване на „Индекс на болниците“, извършено в началото на тази година сред 417 души, които са провеждали онкологични лечения през изминалите 5 години, като част от интервютата са проведени с близък на пациент с онкологично заболяване.
Най-голяма част от хората са доплащали за операция – 56%, като средната сума е била 1732 лв., а най-честата причина – изборът на екип. Около 41% от анкетираните са доплащали за изследвания, като средната сума там е била 455 лв., за биопсия пари допълнително са давали 25% от пациентите, а средната сума е била 267 лв. При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от анкетираните, като средната сума е била 651 лв. Тя е била основно за медицински изделия и лекарства, както и за болничен престой.
Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едва при 13% от анкетираните, а средната сума е възлизала на 364 лв. и отново най-често се е налагала за медицински изделия и консумативи – при 39%. Начините на доплащане са били основно на касата на лечебното заведение – в 71% от случаите. В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за изследване или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка.
По време на лечението 55% от хората са извършили и други плащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на средна стойност от 897 лв. Така например за специализирани хранителни добавки, перука, медицински изделия, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лв. за изделия до 6000 лв. за естетически интервенции. Не се покриват разходите за психоонкологична подкрепа, за парентерално хранене, за второ мнение при необходимост от уточняване на диагнозата.
Разходите за лечение на пациентите с онкологични заболявания у нас не са покрити на 100% с публични средства чрез НЗОК, МЗ или общините, категорични са и изводите от анкета сред членовете на Асоциацията на българските застрахователи, в която са се включили 11 от най-големите дружества в страната. През миналата година обезщетенията, които те са платили за пациент, варират средно от 289 лв. до 1156 лв., показват данните на седем от тях, които разполагат с такава информация. Дружествата обаче са единодушни, че
доплащане при пациентите с онкологични заболявания се налага на всеки етап от пътя им
При диагностичните дейности доплащане се налага при редица високоспециализирани и високотехнологични изследвания, като изследване на туморни маркери, имунохистохимия и различни генетични изследвания на тумора. Въпреки че се покрива от НЗОК, затруднен се явява и достъпът до високоспециализирани изследвания и образна диагностика като компютърна томография, ядрено магнитен резонанс и РЕТ-СT и различни сцинтиграфии.
При оперативното лечение доплащане се налага при избор на екип, което е доброволно само на теория, но на практика е задължително, както и за подобрени битови условия. Доплащат се и неутвърдени в стандартите на МЗ методи на оперативно лечение.
При медицинските изделия почти винаги се налага доплащане, тъй като не се покриват напълно скъпоструващи изделия, а други са само частично покрити от НЗОК – в т.ч. сетове за лапароскопски операции, платна за пластика на коремна стена, автоматични ушиватели при отворени операции на коремна кухина, част от венозните портове, ползвани при различни видове химиотерапия и др.
При диспансеризацията и последващото наблюдение също почти винаги се налага доплащане, често последващото наблюдение се извършва формално и не в пълния изискуем обем, като качеството на услугата е незадоволително.
При палиативните грижи изобщо не се покрива настаняване в хоспис, нито осъществяването им при домашно лечение, въпреки че тогава най-често пациентът остава у дома си. Доколкото има покритие, то е незначително, с незадоволително качество и недостатъчно, дори при хоспитализация, тъй като е ограничено е за определен брой дни.
Доплащането при пациентите с онкологични заболявания затруднява достъпа им
до онкологично лечение, профилактика, диагностика и палиативни грижи, като нерядко дори ги лишава от адекватни здравни грижи, категорични са дружествата в своите наблюдения.
Диагностиката и лечението на онкологични заболявания у нас се финансира основно чрез НЗОК. През 2023 г. по данни на здравноосигурителния фонд за лечението на пациенти с онкологични заболявания са дадени над 1.471 млрд. лв. В тези средства влизат както разходите за медикаменти, така и за дейност, като най-голям от тях е делът на разходите за онколекарства – 1,086 млрд. лв.
Все още сме твърде далеч от добрите европейски и световни практики, които поставят превенцията и лечението на рака на основата на доказателствената медицина и строгото следване на алгоритми, които са създадени на основата на препоръките на експертите и осигуряват последователност, непрекъснатост и качество на целия процес, подчертаха доц. Димитър Калев и доц. Ася Консулова от СОНМ.
Според доц. Калев страната ни има нужда от изграждане на центрове за комплексна онкологична грижа (Comprehensive Cancer Centers), които да станат част от Европейския антираков план. Той даде пример от практиката си и призна, че над 40% от пациентите, които търсят консултация с него, вече са били или планират лечение в Турция, защото там могат да разчитат на качествена онкологична помощ.
Българският Национален антираков план е готов, но от 2021 г. насам по него няма никакви активности,
отбеляза той.
Държавата трябва да се намеси и да влезе в ролята си като регулатор на процесите в онкологичната помощ, настоя д-р Мими Виткова от Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно застраховане.
Според Ивана Димова от Българската асоциация на застрахователите е редно да се помисли за втори стълб в здравното осигуряване над първия основен, защото е недопустимо да се изсипват толкова много средства в здравеопазване без да се постига ефект, а хората да са принуждавани да заплащат значителни суми от джоба си.
Социологът Първан Симеонов от „Галъп Интернешънъл Болкан“ посочи, че ако има нещо, което може да се препоръча при тази картина на процесите в здравеопазването, то е де се увеличи общественият натиск за промени и да се търси политическа воля за реализацията им.
