Най-добрият здравноосигурителен модел за България е надграждащия

Доц. Иванов, как ще коментирате протеста на медицинските сестри?

Първото и най-важно условие е диалогът да не спира. Второ – трябва да се изготви стандарт за различните лечебни заведения, както и да се изготвят различни видове конкретни трудови характеристики на медицинските сестри по дисциплини и за заеманите длъжности. Когато това се направи, можем да говорим за справедливо възнаграждение. Това не може да стане за 10-20 дни. Този въпрос е отлаган с десетилетие е не може да се реши за толкова кратко време.

Все повече се говори за преобразуването на болниците лечебните заведения от търговски дружества в бюджетни. Това и е едно от основните искания на медицинските сестри, които отново излизат на протест. Какво е Вашето мнение за това?

Преобразуването на лечебните заведения от търговски дружества в бюджетни би било едно връщане назад. Според мен може да се помисли тези лечебни заведения да работят нон-профит или иначе казано без печалба, както има примери в другите западноевропейски страни. Тези искания идват по-скоро от общински болници, които са в лошо финансово състояние или пред фалит. Да има държавно финансиране на лечебните заведения и всички да получават еднакви заплати, за мен е връщане към уравниловката от времето преди 1989 г. За да имаме развитие на медицината и високотехнологични лечебни заведения, не бихме могли да се връщаме назад. Смятам, че различните по своя характер и тип лечебни заведения, трябва да получават и различно заплащане според техния принос в лечението на пациентите. В крайна сметка дори еднояйчните близнаци не са еднакви. Няма как отново да има уравниловка, няма как и отново да се върнем към бюджетиране. Всеки от нас полага различен труд и съответно постига различни резултати. В днешно време това съществува единствено в Северна Корея. Дори в Куба и Китай няма такава уравниловка.

Казвате, че е връщане към миналото, но днес много хора смятат, че тогава моделът на здравеопазване е бил по-успешен.

Това е моделът „Семашко“, но трябва да припомним, че и тогава имаше болници, които бяха привилегировани. Включително и партийните секретари получаваха по-високи възнаграждения от активно практикуващите лекари.

Много от слабостите на предишната система още не могат да бъдат изживени. В миналото са се създавали лечебни заведения в почти всяко населено място. Ние обаче трябва да вземем предвид съвременните условия и променящата се среда - миграцията и урбанизацията, концентрацията на хора в големите градове. Населението в цели области намалява и функциите, които са изпълнявали болниците там, вече не могат да ги изпълняват. От друга страна напредването на медицината и технологиите изискват високоспециализирани кадри, които не биха могли да покрият равномерно цялата страна. А целта е всички да имат равен достъп до здравеопазване, без значение къде се намират – в Грудово, Елхово, Триград или София. Трябва да се направи една оценка на необходимостта от лечебни заведения и реформирането им при новите условия. Считам, че с приемането на Здравната карта и сегашното й утвърждаване ще можем да подредим лечебните заведения спрямо необходимостта на населението. Тук влизат и медицинските стандарти, които в момента се доработват.

Какво трябва да бъде финансирането на държавните и общинските  болници? Заговори се те да бъдат нон-профит?

 Трябва да има единни критерии. Принципите да са еднакви за всички. В зависимост от модела за развитие на здравеопазването – дали ще бъде холандския модел, френския модел или модел с доплащане, зависи какви ще бъдат последващите решения и законодателни промени за преобразуване на лечебните заведения. Моделът ще определи по какъв начин ще се реформират болниците. Това обаче задължително трябва да стане в името на пациента, а не на лечебните заведения. За мен това е най-важното. Нон-профит болниците са търговски дружества, в които е апортирана собствеността. В капитала на общинските болници също е апортирана собствеността, така че тук няма юридически конфликт между собственост и управление. Да, в някои европейски страни нон-профит болниците се финансират от църквата, но не смятам, че ние имаме такъв тип лечебни заведения. Това са предимно болници за долекуване, хосписи, различни видове психиатрични центрове.

Докъде стигнаха разговорите за новия модел, който се обсъжда?

Всичко зависи от това какъв модел на здравеопазване ще изберем. В холандския модел финансирането е частно и парите на пациентите се управляват от здравноосигурителни фондове. Можем да се спрем и на смесен модел – застрахователен с доплащане. Този избор ще стане с обществена дискусия. Знаете, че бяха създадени експертни групи, които работиха до края на миналия месец, а в момента престои обобщаване на свършеното от тях. След като се изчисти концепцията, отново ще бъде подложена на обществено обсъждане. Промените в здравеопазването са най-тежките политически решения, които се взимат. Всеки от нас от раждането си до смъртта си ползва здравни услуги. Когато реформите не се правят по разбиранията на мнозинството от хората, може да коства много висока политическа цена. Правителства падат, когато няма единно разбиране в обществото за развитие в здравеопазването. В Англия имаше такъв случай, в САЩ демократическата партия се провали на изборите заради програмата на Барак Обама „Медикеър“, в Румъния се случи, във Финландия. Реформите трябва да бъдат добре прецизирани, добре премерени и съответно приети с мнозинство. Моето виждане е, че промените трябва да бъдат извършвани много бавно, за да няма трусове и грешки. Всяка една грешка може да коства нечие лечение.

Коя е най-успешната форма на здравно осигуряване за България според Вас?

Не бих могъл да кажа. Всеки модел си има както своите положителни страна, така и своите недостатъци. Всеки от нас, който се занимава със здравеопазване от години, има своето виждане кой е най-добрия модел за България, затова смятам, че трябва да се съберем и да намерим консенсусното решение. От моя гледна точка моделът, който би бил адекватен за нас, е надграждащия. Всичко, което не се покрива от основния пакет на НЗОК, да бъда платено чрез допълнително здравно застраховане. По този начин няма да има трусове. Минавайки изцяло на застрахователен модел, има огромен риск от това.

Всички искаме да получаваме най-доброто от здравеопазването, но дали нашия труд и това, което плащаме, съответства на желанията ни? С 8% здравна вноска няма как да получим онази желана помощ, за която другите европейски граждани плащат 15% от доходите си. Колко са нашите доходи и колко са тези на гражданите в Западна Европа? Отново подчертавам – ние не сме еднакви от раждането си до смъртта си, потребностите на различните хора са различни.

сн.: Надежда Ненова