Доктор Павлова, какви решения бяха взети на последното заседание на управителния съвет на Българския лекарски съюз?
Основните въпроси, които обсъдихме, бяха предложения за промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения. Имаше противоречиви мнения по някои от основните принципни постановки и затова няма да навлизам в конкретика. До 5-ти октомври всеки от Управителния съвет ще изпрати мнението си и в следващото заседание ще се обединим окончателното по текстовете за промяна, които да представим на депутатите от Народното събрание. Безспорна е позицията ни към предложението на Министерство на здравеопазването за разделянето на пакетите медицинска дейност на основен и допълнителен. В момента този въпрос се разглежда от ресорната парламентарна комисия. Българският лекарски съюз застава зад мнението, че разделение трябва да има, но финансирането би следвало да е от различни източници. Според нас НЗОК трябва да финансира основния пакет, а допълнителния да се покрива от доброволните застрахователни фондове или по друг механизъм.
Наскоро лекарският съюз излезе с предложение за бюджета на НЗОК за догодина. Кои са основните параметри в така изготвения проект?
Ние знаем, че нямаме право да определяме бюджета на Здравната каса и това е задължение на управителя й. Това, което предлагаме, е как да бъдат балансирано относително най-добре разпределени средствата от бюджет 2017 година. Сумата, която очакваме да бъде заделена за здравеопазване, би трябвало да бъде с около 200 милиона повече от миналогодишния бюджет. Това е разписано в тригодишната бюджетна прогноза на държавата - достигане на 3,4 млрд лева. По наша информация събираемостта от здравни вноски върви доста добре. Не можем обаче да посочим точни цифри, защото очакваме официален отговор от НАП за данните към 31 август и прогнозите до края на годината. Имаме сериозни опасения, че голяма част от допълнителните 200 милиона за 2017година в бюджета на здравната каса ще се насочат за лекарства. Този факт ни притеснява, защото темпът на нарастване на средствата за медикаменти е много бърз. На практика се оказва, че сумата за чисто медицинската дейност без лекарства в болниците, е равна на тази за лекарства и достига 1,2 млрд. лв. Определено считаме, че здравеопазването като цяло изпитва недостиг на публични средства. Да 3,4 млрд. лв не са малко, но те са недостатъчни. В България, това което доплащат пациентите от собствени средства, е твърде висок процент, около 48%. Бъдещето в медицината – високо технологична, иновативна изисква осигуряване на повече средства. Отговорност на политиците е да намерят разумните обществено приемливи механизми за това.
Какво е мнението ви за средствата, отделени за извънболничната помощ?
За съжаление у нас тя е сериозно подценявана и недофинансирана, въпреки че има изключителна важност. Средствата за нея са наполовина от тези за лекарствените препарати. Първата среща на пациента с лекаря е в извънболничната помощ и когато той не получи адекватни грижи, разбираемо е да търси начин да реши здравословния си проблем. Често това става с постъпване в болница и води до неприятни последици - отчитане на ненужно скъпи пътеки за извършване на едно изследване. Затова настояваме да се задели по-голям ресурс за извънболничната помощ. В развитите европейските страни в този сектор се заделят по 12-15% съответно за ПИМП и СИМП. Освен корекция на обем дейности, крайно време е да се повишат и цените, заплащани от НЗОК на изпълнителите в доболничния сектор. За да не съм голословна ще посоча само един пример – стойността на експертния преглед в ЛКК е 6лв.
Болничната помощ също от години има своите проблеми. Трябва ли според вас да се налагат лимити на разходите на лечебните заведения?
Невъзможно е да няма ограничение, когато средствата в определения бюджет са недостатъчни. Въпросът е, че не трябва да има лимити, тоест не трябва да има административно разпределение на бюджета по болници. Този принцип създава условия за лоши практики и злоупотреби – субективно разпределяне на по-голям лимит за определена болница. Бюджетното болнично лимитиране, изкуствено грубо административно насочва пациентите към нея. Отговорност на НЗОК е как се разходват средствата, но не е редно те предварително да се разпределят - на едно лечебно заведение 100 единици, а на друго 50. Този начин на работа насочва пациентопотока и концентрира по-голям обем дейност в определени лечебни заведения. Факт е, че системата работи грешно. Парите не следват пациента, който да избира къде да се лекува, а напротив. Пациентът търси в кое лечебно заведение има наличие на финансова възможност да бъде прегледан или опериран и се съобразява с регулативен стандарт в извънболничната помощ или болничен лимит.
Необходима ли е промяна в остойностяването на клиничните пътеки?
Корекции на цени са необходими и на някои силно подценени клинични пътеки в болничната помощ. Има цени, които не покриват дори консумативите. Във всички клинични пътеки в цялата система на здравеопазване не е остойностен трудът на медицинските специалисти. Високо квалифицираният, отговорен, съпътстван от непрекъснато напрежение труд продължава да бъде неоценен по достойнство.
Скоро стана ясно, че БЛС ще настоява и за връщане на обвързването на потребителската такса с минималната работна заплата. Имате ли и други предложения в тази насока?
Знаете, че пенсионерите заплащат потребителска такса в размер на един лев, а разликата се превежда от здравната каса чрез трансфер на сумите от МЗ. Подобен механизъм предлагаме да се приложи и за останалите групи освободени лица от потребителска такса. Щом здравеопазването на децата е държавен приоритет, моля изплащането към изпълнителите на медицинска помощ да бъде поето от държавния бюджет. Същото се отнася и за освободените от такса лица поради решение на ТЕЛК –в този случай би следвало Министерство на труда и социалната политика да възстанови сумите. Не е добре да има освободени категории лица от потребителска такса за сметка на работещите в лечебните заведения. Според нас - който освобождава, той заплаща. Всичките тези предложения предстои да бъдат добре прецизирани и разбира се мотивирани.
Наскоро за съжаление станахме свидетели на поредното посегателство над лекари. Защо нападенията над съсловието станаха ежедневие?
Аз бих искала да погледна на това, което се случи, от друг ъгъл. Безспорно нападението срещу колегите е силно възмутително и извършителите трябва да бъдат строго наказани. Според мен има една причината за която всички ние сме отговорни – цялото общество. Все по-често медиите повтарят изрази като „лекарска грешка” и дори „ лекари убийци“. Изричат това в повечето случаи без съдебно доказана вина или без да пояснят, че грешките са следствие на огромни пропуски в цялостната система, а не на самия лекар. Доверието между пациента и лекаря е разрушено, а от там идва и следващата крачка – когато не вярваш на някого, не го уважаваш и винаги го подозираш. Ние се превърнахме във врагове и това ражда агресия. Всички заедно, цялото общество трябва да променим тягостното усещане за война. Тогава, когато има съдебно доказано виновен лекар, нека той бъде публично порицан, но ако това не е така, трябва да се въздържаме от гръмки и обидни квалификации, защото последствията могат да бъдат много грозни, както видяхме при последния случай.
Д-р Галинка Павлова е заместник-председател на Българския лекарски съюз. Тя е управител на “ДКЦ V Варна – Света Екатерина” ЕООД. Д-р Павлова е УНГ специалист.
