До края на годината ще бъде представен проект на Национален план за действие при пациенти с мозъчен инсулт. Това съобщи на пресконференция председателят на Българското дружество по инсулт д-р Филип Алексиев. По думите му проектът е бил разработен, обсъден и утвърден по време на Първия национален конгрес по инсулт, който се проведе в края на октомври. Той ще бъде предоставен на институциите, на професионалните, съсловните и пациентските организации и ще бъде подложен на сериозно обсъждане, за да се превърне в инструмент за действие до 2030 г.
На пресконференцията стана ясно, че такива планове съществуват в цяла Европа и обхващат не само проблемите на лечението в острата фаза на инсулта, а много по-широк диапазон от проблеми – организация на мултидисциплинарните екипи, структура на stroke центровете, консултиране и проследяване на пациентите.
Специалистите обясниха, че у нас всяка година близо 40 000 души получават исхемичен инсулт, а задачата на 10-те центъра, които предстои да бъдат изградени, ще бъде да координират цялата верига от грижи за пациентите с инсулт – доболнична помощ, рехабилитация, вторична профилактика, достъп до неврохирургична и съдова интервенция.
Според невролога доц. Росен Калпачки, член на ръководството на дружеството, мерките, заложени в плана, имат за цел да осигурят
равнопоставено съвременно лечение на инсулт на всички българи, които се нуждаят от него.
Той допълни, че мултидисциплинарността, в това число и с ендоваскуларни специалисти, е един от най-важните подходи и той трябва да бъде заложен в плана, наред с осигуряването на добро финансиране и възможността за адекватно проследяване на пациентите.
Регистър на пациентите с инсулт в България няма и трябва да бъде създаден, подчерта неврологът д-р Добринка Калпачка. По думите й в развитите страни вече никой не възприема инсулта единствено като медицински проблем, в Европа и света това заболяване са разглежда и откъм неговата социална и икономическа страна.
„Ние не знаем какво се случва с пациента, претърпял инсулт, каква рехабилитация получава, кой я финансира, дали пациентът боледува от други заболявания, каква е продължителността на живота му, с какво качество е животът му, дали болният остава в семейството си, колко от пациентите успяват да се върнат на работа“, обрисува реалната картина у нас в момента д-р Калпачка.
За обезпечаването на мултидсицпилинарен подход се обяви и д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ - Стара Загора. Тя бе категорична, че като общество трябва да си даваме сметка колко много се е променила картината на инсултите след COVID пандемията.
„Наблюдава се снижаване на долната възрастова граница за инсулт. Имали сме пациенти на 36 години, имала съм и родилка с инсулт“, сподели тя случаи от собствената си практика и призова да си даваме сметка, че след изписването си от болницата тези хора и техните семейства ще се изправят пред неимоверни трудности, и проблемът ще бъде не само в тяхната ресоциализация, но и в реинтеграцията им.
За превенция никой не говори,
пренебрегват се първичната и вторичната профилактика, каза Дорина Добрева, председател на Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия.
По думите ѝ у нас хората, прекарали инсулт, излизат от болнично лечение и попадат в нищото.
„Ако имаме добре организирана система за рехабилитация, с индивидуално прилагане на логопедична терапия, на арт-терапия и музикотерапия, ресоциализацията на много хора ще бъде по-бърза и пълноценна“, каза тя и призова лекари, пациенти и общество си подадат ръка и предприемат действия в една и съща посока.
