България се нуждае остро от ясна и последователна стратегия за борба с деменциите, която да набележи поредица от мерки и дейности, ангажиращи институциите и пациентските организации. Това заяви специално за Zdrave.net чл.-кор. проф. Лъчезар Трайков от Клиниката по неврология на УМБАЛ „Александровска“ по време на симпозиума „Поведенчески нарушения при невродегенeративни заболявания – state of art“, организиран от Българското дружество по деменции и БАН в рамките на поредицата симпозиуми „Акад. Чудомир Начев“. В допълнение проф. Трайков уточни, че вече има изготвен национален план в тази посока, който предстои да бъде внесен в МЗ.
„Хората с деменции се представят с много разнообразна симптоматика, като първите дискретни симптоми често се появяват твърде рано, много преди видимия дебют на болестта – 5-6 до 10 години. Неслучайно в последните години предмет на особено внимание стават например повишена уморяемост от усилията при планиране и вземане на решения или при едновременното изпълнение на повече от една задача или затруднението при активно участие в многолюдни събрания поради необходимостта от гъвкаво превключване между различни разговори.
Знае се също така, че сенилната патология предполага особен тип грижи, който се различава съществено от общия вид грижи при възрастни хора или при онкологично болните, допълни професорът. Обществото ни обаче е доста далеч от това осъзнаване, което идва да покаже, че са необходими съществени промени както в разбирането за деменциите, така и в организацията на медицинските и социалните интервенции при тази група пациенти.
Добрата новина е, че у нас вече се оформя активна дементологична общност
от невролози, психиатри, клинични невропсихолози с много добра експертиза в областта на когнитивните науки и този факт е важна предпоставка за напредък в един толкова сериозен социален проблем, подчерта специалистът. По неговите думи е много важно да се повиши сензитивността на лекарите от първичната и специализираната амбулаторна помощ към тази патология, за да могат те възможно най-рано да се ориентират правилно в симптоматиката и да направят вярната стъпка към диагностицирането на дементното състояние. „Има една изключително погрешна, но все още много разпространена нагласа сред хората, че интелектуалните затруднения в напреднала възраст са нормално явление или в краен случай се дължат на временни промени в емоциите като например депресивното разстройство. Всъщност депресията, апатията, раздразнителността, агресията, наличието на компулсивно поведение като склонност към хазартни игри или наличието на сексуални несъотвествия, както и на делюзии и халюцинации в голяма част от случаите в третата възраст се дължат на подлежащо органично увреждане, характерно за деменциите, които като цяло са една много хетерогенна група.“, обясни специалистът. В допълнение той подчерта, че неговият екип от Университетската неврологична клиника в Александровска болница вече е създал
действащ скринингов модел с валидирани невропосихологични тестове за лични лекари.
Той е създаден на базата на международно утвърдени въпросници, които са лесно приложими в амбулаторни условия и могат да послужат като точен практически ориентир. За работа с тях вече са обучени над 400 лични лекари и 300 невролози, интерес към този начин на работа проявяват и все повече психиатри, стана ясно още на симпозиума. „Независимо, че тези тестове са максимално опростени, те са много чувствителни и биха могли да подскажат органичната увреда. В тази връзка от особена важност е разграничването на апатия от депресия, при която се проявяват характерните чувство за вина и усещане за ненужност, но при апатията липсват. Важно е също така да се знае дали депресията е с ранен или с късен дебют, дали пациентът има наследствена обремененост или не, дали се представя с леко когнитивно разстройство, дали има значими придружаващи заболявания.“, даде пример проф. Трайков. Когато говорим за деменция трябва да си даваме сметка обаче, че
днес точната диагноза се поставя и с помощта на съвременни
невроизобразяващи методи,
допълни още той. Възможностите на образната диагностика в тази сфера стават все по-големи, тенденцията е да се залага повече на SPECT и на PET технологията, които успешно се съчетават с ядрено-магнитния резонанс, добави специалистът и подчерта, че една голяма стъпка напред е реимбурсирането от НЗОК на PET изследването за част от пациентите с невродегенеративни заболявания.
Съвсем естествено един от основните фокуси на симпозиума бе поставен върху
деменциите с ранно начало (пресенилни деменции) –
термин, с който се обозначават всички деменции, които се появяват преди 65-годишна възраст. В научната общност е единно мнението, че тази група деменции има изключително тежки психосоциални последици, които засягат хората в най-продуктивните години от живота им. Подобрените диагностични възможности при тази патология предопределят и повишения научен интерес към нея, подчертаха организаторите. Най-честата причина за този тип деменция е болестта на Алцхаймер, следвана от съдовата деменция, фронто-темпоралната деменция, деменцията с телца на Леви, деменцията при Паркинсонова болест и др.
Идеята на този симпозиум бе лекторите в него да бъдат на най-високо експертно ниво и това се случи, подчерта проф. Трайков. От трибуната на проявата обзор по темите и клиничен опит споделиха проф. Елка Стефанова от Сърбия, която представи проблема за депресиите при невродогенеративни заболявания, протичащи с деменция, проф. Джанин Диел – Шмид от Германия с презентация върху клинико-генетичните корелати на поведенческите нарушения при невродегенеративни заболявания и проф. Филип Реми от Франция с обзор на проблема за невроизобразителните корелати на поведенческите нарушения при тези заболявания.
Проявата е първата инициирана от нашето дружество за тази година, поясни проф. Трайков и съобщи, че предстоят
две „Училища по деменции“ - майсторски класове на тема „деменции“, които ще се проведат до края на 2017 г.
Предстои среща в София на експерти от 24 страни в Европа, обединени от необходимостта за създаване на Единна европейска стратегия за борба с дементните състояния. „Не можем да стоим настрана от световните процеси, трябва да бъдем активни, защото науката напредва, а социалните предизвикателства, свързани с деменциите стават все по-големи и трябва да сме подготвени, за да ги преодоляваме. Ясно е, че има напредък при изучаването на протеинопатиите - алфасинуклеинопатиите и на таупатиите. Знае се, че е необходимо по-прецизно уточняване на синдромите с припокриване (overlap-синдроми) Вече говорим за имунотерапия на дементните състояния, очаква се навлизането на ваксини - моноклонални антитела в клиничната практика, неврогенетиката напредва с бързи темпове. Всичко това ни задължава да бъдем адекватни и да даваме възможност на интересуващите се колеги да бъдат в крак със световните процеси в тази област.“, обобщи в заключение проф. Трайков.
По време на симпозиума беше представена и първата монография на български език „Наследствени и ранни деменции“, както и първият брой на списание „Неврология и невропсихология“, издание на Българското дружество по деменции. Списанието ще бъде отворено към автори от различни специалности, които ще имат възможността да предлагат свои разработки по различни аспекти на темата за невродегенеративните и другите неврологични заболявания, увериха издателите.
