Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) да бъде включено сред социално значимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030. За това призова проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ и началник на Клиниката по нефрология на УМБАЛ "Света Анна"-София в подкаста на БНР „В центъра на системата“. Той предложи още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено изискване хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават изследване на креатинин (с изчисляване на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.
„Огромен е проблемът, защото при при нас пристигат пациенти в напреднал стадий на хронично бъбречно заболяване, където сме безсилни. Дори имаме пациенти, които с влизането от Спешното отделение биват насочвани за хемодиализа, а след нея не можем да направим нищо повече“, каза проф. Богов.
По думите му е немислимо и неописуемо в 21 век, голяма част от тези пациенти изобщо не познават личните си лекари. „Това означава, че отдавна са изпуснали възможността за полагаемите им се профилактични прегледи. Настояваме първо да се направи общ скрининг , за да научим колко реално е процентът на хората с ХБЗ и на базата на тази статистика да се изчисли ресурсът, който трябва да бъде заделен. На трето място трябва да има по-широко застъпени кампании след медиите, защото кампаниите, които ние провеждаме през болниците като безплатни прегледи не достигат до всички и не са достатъчни. На тези прегледи идват основно неосигурени хора или възрастни хора, които не достигат до своя личен лекар, те не са малко, но не са цялата популация“, разказа още проф. Богов.
Според д-р Диляна Николова, началник на отделение по нефрология към Клиника по вътрешни болести в болница Токуда, също основният проблем за пациентите с бъбречни заболявания е закъснялата диагностика. „Отчасти това се дължи на липсата на симптоматика. Затова е особено значение провеждането веднъж годишно на профилактика в тази посока - изследване на серумен креатинин, изчислена гломерулната филтрация, обикновена урина с прецизиране на албумин-креатинин, това е напълно достатъчно, за да бъде забелязано навреме бъбречното заболяване“, каза тя.
Д-р Николова подкрепи идеята измерването на гломерулната филтрация при рисковите групи пациенти да се прави дори не на една година, а на 6 месеца. "Това не е скъпо изследване и би било добре да се прави веднъж годишно и при здравата популация, защото тази профилактика би спестила изключително много както на пациента, така и на здравната система, още повече, че последните години се увеличи финансирането в извънболничната помощ - както за изследвания, така и за специалист, то трябва да се включи в задължителния профилактичен пакет, поясни тя.
"Това, което в момента се случва при нас в Клиниката е, че ни залива като вълна Спешното отделение с пациенти, които са в болница по съвсем друг повод. Идва линейка с пациент със съмнения за инсулт, правят се изследвания и се оказва, че не е инсулт, а с напреднала бъбречна недостатъчност, много висок креатинин и трябва да започне диализа. Всички се кълнат, че той до вчера е бил напълно здрав, от нищо не е боледувал, но се оказва, че това не е така, а просто той в годините никога не се е изследвал. Постъпват пациенти с декомпенсирана сърдечна недостатъчност, която се усложнява с бъбречна недостатъчност, общо взето нефрологията се превръща в интензивна специалност, защото много заболявания рефлектират в един момент и върху бъбреците. Имаме си и постоянния процент от млади хора с глумеронефрити, продължаваме да ги лекуваме“, каза д-р Николова и препоръча задължителна профилактика веднъж годишно и при млади хора с високо кръвно налягане.
Зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов заяви, че подкрепя всички предложения за подобряване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена трудност и общопрактикуващите лекари да се ангажират.
"ХБЗ е част от голямата палитра болести, при които е много лесно да се направи скрининг и да се установи колкото се може по-рано. А двете заболявания, които водят до ХБЗ - диабет и артериална хипертония, тези пациенти се водят така или иначе на диспансер, голяма част от изследванията и за ХБЗ са включени, да недостатъчно, но това може да се промени в Наредба 8. Но и колегите да водят този диспансер, защото това ще им даде по-голяма свобода и насоченост към това заболяване. И да подчертая, че ОПЛ трябва да имат свобода да изписват медикаментите за това заболяване, а не механично да пишат терапия, дадена от друг специалист“, каза още д-р Брънзалов.
"В България има съгласие от всички засегнати страни да се въведе дългосрочен и много секторен подход за налагане на ранна диагностика за хронично бъбречно заболяване през първичната помощ. Добрият пример от Румъния е, че те приеха официално ХБЗ като незаразна болест с огромно бреме за здравната система, което доведе до включването на болестта в тяхната Национална здравна система до 2030 година, като така се осигури възможността за цялостен скрининг на здравите хора и 4 пъти тестване на рисковите групи. За целта е започнала и Национална информационна кампания по темата“, каза й Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите ХБЗ.
Целия епизод на подкаста можете да чуете тук.
