Нищо няма да се промени без реално остойностяване на медицинската дейност

През май месец най-вероятно ще бъдат обработени всички предложения за реформа в здравноосигурителния модел. Това съобщи директорът на МБАЛ "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев пред Нова телевизия.

„Финансирането на здравеопазването е сбъркано в България. Има един платец, който от името на здравноосигурените лица лъже, че плаща реални цени и едни изпълнителни на медицинска помощ, които лъжат платеца, че извършват дейност, т.е. отчитат много по-голям обем, отколкото извършват. Това трябва да приключи. Целите на реформата на здравноосигурителния модел са да се сведат до минимум нерегламентираните плащания и да се сведе съучастието на гражданите до под 20%, колкото е средното в Европа. Нищо не мое да се постигне, ако не се извърши реално остойностяване на медицинските услуги“, категоричен беше той.

Той коментира и изграждането на многопрофилна детска болница в България. „Като свидетел на първата копка през 1978 г., силно се надявам преди да завърша кариерата си като лекар да видя реализирана детската болница. Всички сме съгласни, че трябва да има национална педиатрична болница, закъсняхме много. Сградата, за която става дума и която е в района на Александровска болница, е проектирана за детска болница, но първото, което трябва да се направи, е от конструктивна гледна точка да се разбере дали железобетонът, който стои толкова време, все още е годен, за да се продължат строителните работи. След това трябва да се извърши препроектиране и строежът да се довърши“.

По думите му причината да няма такава болница все още е липсата на последователност на мисленето и достатъчно силно лоби на хората, които разбират от тази дейност и знаят, че трябва да има такава болница.

Според проф. Начев създаването й ще отнеме поне две години и ще са необходими повече от 20 милиона лева.

Той подчерта, че 20 млн. лв. не са много и дори и да бъде купена апаратура за 30 млн. лв. пак цената на тази болница е ниска, тъй като за много болници се дават много пари, които не се разходват ефективно. „Купува скъпа апаратура с доброто желание да се направи по-достъпно високоспециализираното лечение, която стои в кашони. Настъпва разминаване между купуването на апаратурата и подготовката на кадрите. В момента има апаратура в онкологични отделения за 120 млн. лв., която на места не се използва ефективно“, каза проф. Начев.

Камерите в ангеографските лаборатории не е проблем да ги има, но няма да има ефект от тях. „В момента те служат само за охрана, но не виждам как могат да послужат по отношение на контрола в системата“.

В операционните така или иначе винаги има камери на входа. Има камери и в лампите, за да се предава в реално време случващото се на студените в аудиториите“, каза проф. Начев.