Всяка година се регистрират нови 35 000 случаи на рак на кръвта в Европа. На всеки 15 минути едно семейство разбира, че детето им е болно от онкохематологично заболяване, а над 6000 деца годишно умират от рак на Стария континент. Данните съобщи проф. Добрин Константинов, председател на БМДДХО и началник на Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ, по време на семинар за журналисти на тема „Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Националния раков план и възможности за иновативно лечение“. Събитието се организира в рамките на информационната кампания „Иновация за живот“, партньори в която са: Българското сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология (БМДДХО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
„Все още има разлики в лечението на децата с рак на кръвта в различните страни от Европейския съюз. Затова, ако имаме български Национален раков план тези различия ще могат да се преодолеят“, каза проф. Константинов.
По време на семинара медицински специалисти и представители на пациентски организации се обединиха по отношение на необходимостта от създаване Национален план за борба с рака, който да е в синхрон с разписания Европейски антираков план.
Председателят на БМСХ и изп. директор на СБАЛХЗ проф. Бранимир Спасов заяви, че разработването и най-вече прилагането на Националния раков план е от водещо значение за планирането и подобряването на диагностиката, профилактиката и лечението на онкологичните заболявания и в частност в онкохематологията.
„Едно от най-важните неща, които трябва да залегнат в Националния антираков план, е ранното диагностициране на онкологичните и онкохематологичните заболявания. Това предполага добри скринингови програми, в които да са включени медицинските специалисти и тези от извънболничната медицинска помощ. Убеден съм, че сформираната работна група с участието на представители от експертните медицински съвети към министъра на здравеопазването, водещи специалисти в сферата на онкологичните и хематологични заболявания, представители на пациентски организации и на фармацевтичната индустрия, ще предложат подходящи програми и дейности в синхрон с добрата медицинска практика“, каза проф. Спасов.
Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев подчерта, че Европейският антираков план има изключително амбициозни цели, които трябва да се реализират на локално ниво. Причината е, че тежестта на онкологичните заболявания в Европа става все по-голяма. От 1995 г. до 2018 г. честотата на злокачествените болести се е увеличила с 50% (от 2,1 на 3,1 млн. случая), а смъртността бележи ръст с 20% (от 1,2 на 1,4 млн. случая). В същото време се смята, че с конкретни политики и активни действия, около 30-40% от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени.
„Застаряващото население е една от основните причини за увеличаването на заболеваемостта от онкологични заболявания. В същото време смъртността при хората под 65-годишна възраст намалява, което показва, че съвременните методи за лечение са ефективни – особено при по-младите“, отбеляза Денев. По думите му обединяването на диагностични подходи от различни сфери (генетика, молекулярна биология и др.) може да помогне лечението на всеки пациент да бъде съобразено с индивидуалните му характеристики, да подобри начина му на живот и да оптимизира разходите за обществото. Европейският антираков план предвижда 4 ключови области на действие: превенция, ранно откриване на рака, диагностика, лечение и подобряване качеството на живот на пациентите с рак. На базата на европейския документ, през 2021 г. България трябва да приеме Национален антираков план, чрез изпълнението на който, да се подобрят здравните показатели в онкологичната помощ у нас. За целта е необходимо да има план за действие и допълнителни публични инвестиции в онкологична помощ, добави Денев.
Председателят на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) Евгения Александрова коментира, че в условията на пандемия раковите заболявания остават на заден план, въпреки, че починалите от тях са многократно повече в сравнение с починалите от коронавирус. В същото време в условията на пандемия пациентите се сблъскват със: затруднен достъп до диагностика, отложени хирургични интервенции, затруднен достъп до лечебни процедури, затруднен диалог с лекуващия лекар, нарушен лечебен план, нарушен ритъм на вторична профилактика и проследяване, както и липса на палиативни грижи. Според медицинските специалисти вследствие на това ще се стигне до повишена заболеваемост, късно открити заболявания, усложнени състояния на пациенти с иначе добра прогноза, повишени обществени разходи и загуби на човешки животи.
Йордан Илиев, съосновател и управител на MY Synergy, и д-р Вера Стоева от Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания представиха пилотен проект за дигитална трансформация, който се реализира в националната хематология. Въвеждането на единната болнична система позволява да се оптимизира и дигитализира голяма част от болничните процеси и да се съкрати времето за тяхното извършване. Така например от времето за процеса от заявка до преливане на животоспасяващи кръвни продукти е намалено със 70%. Дигитализацията и автоматизациите на ниво аптека редуцира времето за назначаване на лечение между 40 и 60%. Дигитализацията и оптимизациите на ниво лаборатории намалиха времето от назначаване на съответни изследвания до получаване на резултатите с близо 80%. Единната болнична система даде възможност и за изграждане на електронно пациентско досие, което концентрира и автоматизира събирането на големия обем от разнообразни данни за всеки отделен пациент.
