Няма лечебно заведение без надлимитна дейност. Това заяви председателят на Българската болнична асоциация д-р Иван Маджаров на съвместна пресконференция заедно с Националното сдружение на частните болници и Центъра за защита правата в здравеопазването.
Тя бе по повод внесената жалба на 15 лечебни заведения за болнична помощ в Административния съд срещу решението на Надзорния съвет на НЗОК от 21-ви ноември, с което над 50 млн. лв. от преизпълнението на приходите от здравни вноски ще се използват за лекарства, медицински изделия и диетични храни.
„Постепенно тежестта в здравноосигурителните плащания се измества към лекарствената политика. В същото време непрекъснато се внушава, че изпълнителите на болнична помощ са консуматори на средства“, коментира той. Д-р Маджаров подчерта, че близо 80% от неплатената дейност е за спешност. „Това не е проблем само на болниците, а проблем на цялото общество. Всеки инфаркт, инсулт, болно дете са спешни случаи. Не е редно лечебните заведения да носят отговорност за тези лични трагедии“, коментира той.
Подкрепа за жалбата изрази и Българският лекарски съюз. „БЛС застава зад всички свои членове. Естествено е, че ние подкрепяме и ще подкрепяме подобни начинания, когато те са свързани с грубо нарушение не само от страна на законодателството, но и на етично-моралните правила“, заяви председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев.
Той съобщи, че през януари 2017 г. БЛС ще атакува пред съда неплатената надлимитна дейност за 2015 г. в размер на над 50 милиона лева, половината от които са за спешност. „Това са не само отчетени, но и приети случаи като спешност от касата“, отбеляза той. „Как е възможно да допускате при една огромна част пациентопоток като спешност, вие да не заплатите тази дейност“, обърна се д-р Грозев задочно към НЗОК. Той направи и паралел с трагедията в Хитрино и работата на лекарските екипи, като попита какво щеше да се случи, ако и тяхната дейност не беше платена заради лимитите. „Нима една такава трагедия е различна от трагедията на пострадалия по спешност с инфаркт или инсулт“, попита той.
На няколко пъти д-р Грозев подчерта, че надлимитната дейност е реално отчетена и призната от касата.
Д-р Грозев информира още, че надсъбраните средства в бюджета на НЗОК тази година ще надхвърлят 85 милиона. Същевременно прогнозната дейност за размера на надлимитната дейност за 2016 г. се очаква да е 24 милиона лева.
От своя страна д-р Стойчо Кацаров, председател на ЦЗПЗ, който ще представлява интересите на лечебните заведения, включени в жалбата, обясни, че решението на Надзорния съвет не е спазило правилата на Административно-процесуалния кодекс, според които преди да бъде окончателно прието, то трябва да се изпрати на заинтересованите страни. В него липсват и мотиви, както и правни и фактически основания. Той допълни, че с жалбата на практика се иска спиране на решението на Надзорния съвет. Дори това да се случи обаче, НЗОК няма да бъде задължена да заплати надлимитната дейност, обясни Кацаров. „На такъв решения и административен произвол трябва да се сложи край“, отбеляза още той.
Кацаров също коментира ситуацията в Хитрино и посочи, че по правилата на касата работата на болниците не би следвало да се плати и припомни, че за нея здравните власти са дали заявки, че тя ще бъде компенсирана, само защото цялата страна е разбрала за инцидента. „Моите колеги в болниците всеки ден имат надлимитна спешна дейност, за която ние няма как да научим“, допълни той. „Докога ще има лимити на нещо, което не може да бъде лимитирано“, попита председателят на ЦЗПЗ.
Към жалбата ще се присъединят още много болници, стана ясно от думите на председателя на НСЧБ д-р Николай Болтаджиев „Считаме, че това е правилният път и се надяваме делото да бъде спечелено“, допълни той.
