Нямаме е-здравеопазване, защото с всяка смяна на министър се започва отначало

Два са подходите към изработване на национална здравно-информационна система (НЗИС) у нас. Единият, който се опитва вече няколко години, е с обявяването на обществена поръчка да се реализира всичко наведнъж. Другият е постепенният, като при него се прави сегмент от системата, след него – втори, който се интегрира с първия, после – трети, интегриран с първите два и т.н.

Това коментира пред Дарик радио зам.-изпълнителният директор на „Контракс“ Яко Пилософ, като уточни, че той самият е привърженик на втория вариант за реализация на е-здравна система у нас. Пилософ даде пример с е-болничния лист, въведен от НОИ, който по думите му е реализиран тъкмо по втория описан подход.

„Големият проблем е, че всъщност няма една консистентност на направлението на работа. Когато се смени дори само министърът на здравеопазването в едно и също правителство, всичко се обръща с главата надолу, концепцията започва отначало. До този момент каквото е направено, нищо не е направено. Когато тръгне да се прави такава система, трябва да има хоризонт не от 4 години, колкото е едно правителство, а хоризонт от 8, 10, 15 години напред, да има яснота, визия за това какво трябва да се направи, кое след кое – нещо, което при нас липсва именно поради този тесен хоризонт от 4 години, а напоследък – и по-кратко“, коментира той.

Експертът посочи, че към момента в извънболничната помощ всички са оборудвани със ЗИС и когато пациент отиде за преглед или манипулация, всичко се отразява в системата. Оттам нататък обаче връзката се прекъсва, отбеляза той. „Започват да се движат едни хартии – дават ви рецепта на хартия, дават ви направление за консултация с лекар на хартия, за лаборатория – също, за рентген и т.н. – всичко е на хартия. Т.е. няма връзка между отделните субекти на здравеопазването и освен всичко друго, няма обобщаване на цялата информация“, посочи Яко Пилософ. По думите му, НЗИС трябва да реши именно тези въпроси – обмен на информация, натрупване на информацията на национално ниво и т.н.

Самата НЗИС е съвкупност от регистри, нормативни документи и системи, които събират информацията на централно ниво в стандартизиран вид, обясни той и даде пример с е-рецептата. „Ако я получите на хартия, макар и разпечатана от компютър, след това, когато отидете в аптеката, трябва някой аптекар да я въведе повторно в системата на аптеката. Днес в цялата страна се въвеждат над 100 000 рецепти. Резултатът от това е – няма начин някъде да не стане грешка. И да не се сбърка самото лекарство, може да се сбърка дозата и в резултат на това възникват животозастрашаващи ситуации. Е-рецептата е лесна за реализация – няма проблем лекарят, който изписва рецептата, автоматично да я запише някъде в облачната услуга и съответно, когато отидете в аптеката, оттам да се свали е-рецептата, без никаква грешка, без да чакате, за да се въведе повторно – и резултатът е налице“, коментира Пилософ. Тук обаче има проблем и той е свързан с кодирането на медикаментите, стана ясно от думите му. „Проблемът е, че няма кодове на ниво търговско наименование в България. Т.е., аспиринът има много форми – аспирин, упсарин, ацетизал, при това всяка фирма го прави в няколко вида опаковки, с различен брой хапчета, с различна големина, тегло и, естествено, различна цена. Има обаче един единствен код на лекарството и това е ацетилсалицилова киселина. А всички останали търговски форми нямат кодове и съответно резултатът е невъзможност да се направи е-рецепта на ниво търговско наименование за всички лекарства, които съществуват в България“, обясни специалистът, като уточни, че по подобен начин стоят нещата и с липсата на кодове в лабораторните изследвания.  

Като неясен момент той посочи още липсата на регламентация за пациентско досие. „Не се знае какво съдържа, кой има право на достъп до него – това са лични данни – и, не на последно място, няма никакви стандартизиращи документи, които да казват как да става обмяната на информацията“, отбеляза той.

Една национална здравно-информационна система ще бъде от полза на първо място за здравните професионалисти – лекари, медсестри, зъболекари, фармацевти и т.н., коментира още Яко Пилософ. На второ място тя ще е от полза за самите пациенти. „Няма по-добър контрол от това пациентът да влезе и сам да може да види своите изследвания, епикризи, направления и т.н.“, коментира експертът.

На трето място НЗИС ще ползва органите, които управляват системата на здравеопазване – МЗ, здравна каса, Министерство на финансите и т.н. „Те ще могат да направят анализ на тези процеси. Анализът и статистиката са много мощно оръжие“, отбеляза Пилософ и допълни, че при наличието на НЗИС е много лесно да се засекат конкретни опити за измами на системата.