Проучване, публикувано в навечерието на Световния ден за борба с рака от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), сочи, че ракът е основен проблем за общественото здраве в страните от ЕС, като все повече засяга по-младото население. През 2024 г. всяка минута е имало приблизително 5 души, новодиагностицирани с рак в 27-те страни от ЕС, или 2,7 милиона нови случая, което представлява 30% увеличение в сравнение с 2000 г.
Прогнозите са за допълнително увеличение на броя на случаите с 18% до 2040 г. в сравнение с 2022 г. Сред младите жени процентът на новите случаи на рак спрямо населението се е увеличил с 16% през последните две десетилетия, главно поради рак на щитовидната жлеза, гърдата, кожен меланом и колоректален рак, сочи проучването.
Въпреки че все още се появяват допълнителни доказателства за причините за увеличението сред по-младото население, фактори като променящи се репродуктивни модели (рак на гърдата), повишена откриваемост (рак на щитовидната жлеза) или експозиция в ранна възраст и диета (колоректален рак) също играят роля, подчертават експертите.
Независимо от причината, диагнозите в по-млада възраст означават, че пациентите трябва да преминат през повече години лечение и наблюдение, което оказва постоянен натиск върху здравните системи и засяга благосъстоянието и социално-икономическото положение на пациентите в продължение на много години.
Забавянията в достъпа до диагностика и лечение на рак продължават да костват човешки животи, посочват от ОИСР. Въпреки че програмите за скрининг на рак, базирани на населението, са доказали своята рентабилност, значително подобрявайки ранното откриване и водейки до по-висока преживяемост, тяхното прилагане остава неравномерно в различните страни и социални групи.
Тези пропуски водят до забавено диагностициране и пропуснати възможности за ранно лечение. Между 15% и 40% от пациентите с колоректален рак например се диагностицират чрез спешното отделение – път, който е свързан със значително по-лоши резултати. Данните на ОИСР показват, че пациентите, подложени на спешна операция за колоректален рак, са с до седем пъти по-висок шанс да починат в рамките на 30 дни след процедурата, отколкото тези, чиито операции са били планирани. Недостигът на работна сила и диагностичен капацитет, наред с некоординираните системи за насочване на пациенти, изостря тези забавяния, особено за уязвимите групи от населението и в селските райони, става ясно още от проучването.
Разходите за здравеопазване, свързани с рака, са се увеличили значително и до 2050 г. се очаква увеличение от 59% на глава от населението, прогнозират експертите.
А за да има промяна, препоръчват намаляване на бюджетните дефицити и оптимизиране на използването на ресурсите, включително чрез приемане на технологични иновации и по-често използване на капацитета на амбулаторната помощ.
