Обнародваха Националната здравна стратегия 2030

Националната здравна стратегия 2030 е обнародвана днес в Държавен вестник. Припомняме, че това се случи след като депутатите не одобриха два пъти Стратегията, предложена от два екипа на МЗ, и създадоха работна група, която да я пренапише.

В работната група освен представители на МЗ участваха и народните представители и всички заинтересовани страни като бяха обхванати всички области в сектор „Здравеопазване“. В стратегията залегнаха и препоръките на СЗО за профилактика, предотвратяване на инфекциите и борбата със затлъстяването.

В Стратегията е записано, че за преодоляване на проблемите, свързани с недостатъчния брой общопрактикуващи лекари и с неравномерното разпределение на практиките на общопрактикуващи лекари, ще бъдат реализирани инвестиции в изграждане на нови практики в отдалечените и труднодостъпни райони, както и за закупуване на нова, съвременна медицинска апаратура, позволяваща предоставянето на по-широк кръг от медицински услуги, включително с възможност за отдалечено консултиране и наблюдение (телемедицина).

Инвестициите ще бъдат осигурени чрез средства по Националния план за възстановяване и устойчивост и новата програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. (ПРР) по Направление „Повишаване на възможностите за профилактика, ранна диагностика и лечение на социалнозначими заболявания в отдалечени райони“. По програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г. ще се подкрепят мерки за насърчаване на професионалната мобилност на лекари и медицински специалисти, които ще бъдат подпомогнати да разкриват амбулатории за първична медицинска помощ в труднодостъпни и отдалечени райони, да наемат медицински специалисти или да разкриват амбулатории за здравни грижи (напр. от медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти, рехабилитатори и др.).

Ще бъде въведена холистична система, основана на популационен и географски критерии, за класифициране на лечебните заведения в пет основни нива. Първото и второ ниво, обхващащи населени места до 5000 души, ще гарантират достъп до първична извънболнична медицинска помощ и до спешна помощ, включително чрез потенциала на спешната медицинска помощ по въздуха. В средните по население населени места с население до 25 000 души ще бъде осигурен достъп до т.нар. регионални лечебни заведения с легла за наблюдение и лечение до 48 часа (дневен стационар), наличие на 24-часов спешен кабинет и структури за дългосрочни грижи (хосписи). Регионалните лечебни заведения следва да разполагат и с медицински специалисти по профилни специалности. Съществуващите общински болници ще могат да допълват дейността на регионалните лечебни заведения.

Ролята на общинските болници може да бъде запазена при ангажимент на общините за тяхното поддържане и при използване на ресурсите на държавния бюджет и на бюджета на НЗОК за осигуряване на медицински персонал в отдалечени и труднодостъпни райони. Усилията ще бъдат насочени основно към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи.

Държавата ще развива приоритетни болници с високо ниво на оборудване и разкрити структури по различни специалности (високотехнологични центрове на болнична помощ). Със средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост и с подкрепящо държавно финансиране ще бъдат повишени възможностите и обхвата на най-квалифицираното болнично лечение. Системата на достъп до болнична медицинска помощ ще се доразвива от опорни болници в областните центрове, които ще осигуряват четвъртото ниво на достъп до медицинска помощ, включително дейности по медицинска експертиза (ТЕЛК) и осигуряване на достъп при бедствия и аварии.

По отношение на Спешната помощ ще продължи процесът по модернизация на инфраструктурата на извънболничната и болничната част на системата. С особен приоритет за периода на действие на Сратегията ще бъдат инвестициите в надграждане на системата с възможност за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха, в съответствие с данните от анализа и картирането на дългосрочните нужди от здравни услуги и инвестиции в спешната медицинска помощ, направени в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги.

В Стратегията е заложено да продължи процеса по улесняване на достъпа на пациентите до лекарствени продукти чрез оптимизиране на административните процеси за законните участници във веригата на доставки. Ще се премахне излишната административна тежест и ще се постигне оптимизиране на процесите в лекарствоснабдяването с оглед навременния достъп до терапия на пациентите и насърчаване на конкуренцията в сектора. В аптеките пациентите ще могат да заявяват предварително предписаните им лекарствени продукти, фармацевтите ще могат да правят поръчки за конкретен пациент през НЗИС, а притежателите на разрешение за употреба и притежателите на разрешение за търговия на едро чрез оптимизиране на логистичния процес гарантирано ще доставят лекарствените продукти до избраната от пациента аптека.

Ще се създават условия, след оценка на въздействието, за въвеждане на прогенерична лекарствена политика, която е основана на насърчаване на ефективната конкуренция чрез ускорено навлизане и широка употреба на генерични и биоподобни лекарствени продукти след изтичане на ексклузивитета.

Ще се разработят мерки, след анализ на въздействието, за ефективно антимонополно и антикартелно законодателство, насочено към участниците в лекарствоснабдителния процес с цел осигуряване на равен достъп до лекарствени продукти на всички търговци на едро и дребно.

Ще се предложат законодателни промени в обхвата на наказателното право, за да бъдат инкриминирани и строго преследвани престъпленията, свързани с вноса, износа, разпространението и търговията на едро и дребно с лекарствени продукти, поради високия риск, който тези престъпления представляват както за пациентите и системата на здравеопазването, така и за националната сигурност на Република България.

По отношение на кадровата политика в Здравната стратегия като целеви препоръки са записани да се разработи и въведе единна информационна система за мониториране на наличния персонал в системата на здравеопазването като част от Националната здравноинформационна система с цел прилагане на политики за кадрово обезпечаване на системата. Инвестиции в създаването на условия за увеличаване броя на приеманите за обучение студенти по категории медицински персонал, с приоритет за специалността „Медицинска сестра“; усъвършенстване и актуализация на учебните програми на студентите, обучаващи се за придобиване на професионална квалификация по медицинска професия, насочено към разширяване на практическите умения с приоритет към основните здравни проблеми и съвременните технологии в здравеопазването; активно подпомагане на следдипломното обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Научно-техническото и кариерно развитие по медицински специалности, при които се отчитат негативни тенденции (напр. в областта на спешната, психиатричната, педиатричната и първичната здравна помощ, съдебната медицина и деонтологията, по въпросите на дългосрочните здравни грижи и др.) също е сред целите на Стратегията, както и целевото финансиране със средства от държавния бюджет специализацията по специалностите, при които се отчита недостиг спрямо нуждите на здравната система.

Като специфични проблеми в областта на общественото здраве са отбелязани майчиното и детско здравеопазване, сърдечносъдовите заболявания, мозъчносъдовите болести, рака, психичното здраве и психиатричната грижа, гериатричната грижа, развитие на донорството и трансплантациите, ограничаване на антимикробната резистентност, борбата с хранителните разстройства и затлъстяването.

Националната здравна стратегия 2030 може да видите тук.