Омбудсманът: Нужна е реформа в здравеопазването, но при пълен консенсус

Нужна е цялостна реформа в здравеопазването, която да е ориентирана към пациента. Това се казва в годишния доклад за дейността на омбудсмана през 2025 г. Омбудсманът Велислава Делчева обаче прави изричната уговорка, че промените в системата на здравеопазване трябва да бъдат провеждани при наличие на широко обществено съгласие и консенсус, при зачитане правата на всички заинтересовани страни, с фокус върху правата на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица, омбудсманът отправя следните основни препоръки.

Сред препоръките, които отправя за промяна в системата са създаване на стратегия и план за осигуряване на равен достъп до здравеопазване на хората от цялата страна, обективно и основано на задълбочен анализ планиране разпределението на лечебни и здравни заведения на територията на страната; засилен контрол върху качеството при отчитане удовлетвореността на пациента; стъпки към изцяло безплатно детско здравеопазване. Според нея е необходимо още да бъде създадена цялостна стратегия за намаляване на нивото на доплащане от пациента и недопускане на случаи на принуда, като същевременно се повиши нивото на реимбурсиране за нови лекарствени продукти, медицински изделия и храни за специални медицински цели.

Делчева препоръчва още

заплащане с публични средства на палиативните и здравни грижи, долекуване, продължително лечение и рехабилитация;

обсъждане на комплексни мерки за преодоляване на липсата и недостига на лекарствени продукти, а също медицински изделия и диетични храни, ускоряване на медицинската експертиза от НЕЛК и повишаване качеството на експертизата от ТЕЛК; осигуряване на достъпни възможности за специализация на младите лекари, стратегия за обучение и задържането им в страната на специалисти по здравни грижи; засилване на дейностите по промоция и профилактика, разширяване на пакета скринингови изследвания за предотвратяване и ранно откриване на заболявания.

Докладът е изготвен след извършен задълбочен анализ на постъпилите в институцията на омбудсмана жалби и сигнали, които са както индивидуални така и колективни, придружени с подписки, а също от неправителствени организации -пациентски, професионални, организации на хора с увреждания, с поставените в тях проблеми и очакванията за тяхното преодоляване.

От доклада става ясно още, че жалбите за медицинска експертиза през 2025 г. (95) са намалели спрямо 2023 г. (175), но са се увеличили спрямо 2024 г. (68). Увеличили са се и жалбите за качество на медицинските услуги от 60 през 2023 г. на 95 през 2025 г., но пък драстично са намалели жалбите за достъп до лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни – от 318 през 2023 г. на 56 през 2025 г.

Делчева съобщава още, че жалбите засягат всички нива на системата. „Близки на починали пациенти изразяват съмнения за допуснати от лекарите пропуски и грешки. Често са недоволни от отговорите на контролните органи, за които смятат, че са защитили лекарите и не са кредитирали изцяло описаните от тях в жалбата факти и обстоятелства. Препоръчаните от омбудсмана проверки на контролни органи, а също към ръководители на лечебните заведения, са изпълнени, като при констатиране на пропуски и нарушения са налагани предвидените в нормативната уредба санкции. Следва да се отбележи, че

невинаги установените нарушения съвпадат с посочените от гражданите“,

пише в доклада.

Сред оплакванията са липса на индивидуално отношение, морално-етични проблеми в отношенията лекар-пациент, липса на емпатия и съпричастност, непредоставяне на достатъчна и разбираема информация и др. Оплаквания от здравноосигурени лица и техни близки, които съобщават, че са принуждавани да „изберат“ и съответно да заплатят за допълнително поискани услуги, с което изразяват остро несъгласие. Според Делчева недостатъчният брой специалисти по здравни грижи тяхната възраст, натовареност и „прегаряне“ са след причините за влошено качество на медицинската услуга и здравната грижа и се налагат мерки за преодоляване на този проблем.

По отношение на достъпа до медицинска помощ омбудсманът отбелязва неосигуряване на неотложна помощ извън работното време на лекарите, откази от лични лекари да записват нови пациенти в пациентските си листи, недоволство по повод лимити за направления. „От институцията на омбудсмана нееднократно е посочвана необходимостта от отпадане на лимитите в извънболничната, а също в болничната медицинска помощ“, пише в доклада.

Сред проблемите в болничната помощ Велислава Делчева отбелязва неравномерно разпределение на болниците в страната, което нарушава достъпа на трудноподвижни и с тежки заболявания пациенти от малки и отдалечени населени места до болнична помощ; липса на легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, както и за палиативни и здравни грижи, за сметка на големия брой легла за активно лечение.

„Анализът показа, че след приключване на активното им лечение гражданите разполагат с ограничена възможност за неговото продължаване в лечебни заведения и заплащането му с публични средства, като са принудени сами да заплащат престоя си. Нарушен достъп до хосписи и домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица. Според гражданите, рекламираните медицински дейности в хосписите на практика не се извършват, а заплащането е скъпо. Принудени са да ползват услугите на домове за пълнолетни лица, които обаче не са лечебни заведения и невинаги предоставят достатъчни условия за медицинско наблюдение и здравна грижа. Омбудсманът смята, че недостигът на посочените лечебни заведения, незаплащането на дейността им с публични средства, както и недостатъчният контрол, нарушават права на пациентите и техните близки и е необходимо в кратък срока за бъдат обсъдени и предприети мерки за преодоляване на проблемите“, пише в доклада.

Омбудсманът отбелязва и редица жалби и сигнали, постъпили в институцията във връзка

с неосигуряването на достъпа до здравна информация за техни близки

Също така изразяват недоволство по повод въведени от някои лечебни заведения такси. Оказвано им е съдействие от омбудсмана за предоставянето й.

Препоръките на Велислава Делчева са повишаване на капацитета на спешната помощ в страната; реален контрол върху спазването на работния график на лекари от извънболничната помощ относно извършването на домашни посещения; осигуряване на финансиране с публични средства на продължително лечение и рехабилитация с достатъчна продължителност, палиативни и здравни грижи в дома; мерки за осигуряване достъпа на гражданите от малки и отдалечени места до първична и неотложна медицинска помощ и обсъждане на стратегия за гарантиране на денонощен достъп на децата до медицинска помощ.

Целия доклад на омбудсмана може да видите тук.