„Реално разполагаме с всички възможности за ранна диагностика на онкологични заболявания, но проблемът е във фракционирането на цялата система“. Това каза генетикът и молекулярен биолог д-р Георги Димитров от Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
По думите му липсват официални скринингови програми, които също така да са от национален интерес, както и добрата пациентска образованост кога какво да се направи, което е също важен аспект от скрининговата програма в Западна Европа. „Т.е. липсва държавната политика в съчетание с висока здравна култура на населението“, категоричен беше д-р Димитров.
Той подчерта, че при някои от злокачествените заболявания като рак на гърдата скрининговите програми са от огромно значение. „Доказано с множество проучвания е, че при скрининг заболяването се диагностицира в много ранен стадий. И това е от полза за пациента – прогнозата при правилно лечение при тези пациентки е много по-добра“, каза още д-р Димитров.
„При рака на простатата, което е моята специалност, който рак е от т. нар. социално значими заболявания, а аз съм това поколение, което видя как този вид рак се промени критично – и то в положителна посока. Последните 10 години в които „поголовно“ се изследва туморен маркер PSA при мъжете чрез скирингова програма, покрита от НЗОК, но това трябва още по-масово да се популяризира сред обществото. Защото това преобрази стадия, в който откриваме рака на простата. Вече при 70 на сто откритите карциноми при рака на простата са в съвсем начален стадий и лечението при тези пациенти е 90 на сто успешно“, допълни доц. Еленко Попов от Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”.
Той заяви, че прогресът в лечението на рака е „покъртителен“. „При социално значимите карциноми в урологията – рак на простата, на бъбрека и на пикочния мехур – от 2010 досега прогнозата при напреднало метастатично заболяване беше между 6 и 11 месеца – сега тя вече е между 3 и 5 години – разликата е брутална“, каза доц. Попов. Той допълни, че при изпълнена профилактика и в България, пациентите се излекуват ефективно. „Това остава като едно преживяване, за което пациентът не чува никога повече“, допълни доц. Попов.
Според доц. Попов и д-р Димитров основният проблем за нашата страна е липсата на профилактика. „Ниската смъртност от злокачествени заболявания в Западна Европа се дължи на масовата ранна профилактика. Масовост е думата! Така е в Швеция за рака на маточната шийка. Ако се прави скрининг и ранна диагностика на рака на дебелото черво например, ще има голям шанс за пълно излекуване на тези пациенти“, подчерта доц. Попов.
Според д-р Димитров онкологичните заболявания никога няма да изпреварят сърдечносъдовите заболявания, защото сърдечносъдовата система се амортизира с времето. Въпреки това по смъртност от онкологични заболявания сме на челните места в Европа.
„И най-големият проблем е фракционирането – пътят на пациента е разпокъсан. Така го обясниха и вашите гости в епизода на подкаста „В центъра на системата“ за рака на гърдата, че пациентите са оставени сами да се оправят. Затова идват и трагичните резултати при нас“, каза още д-р Димитров.
Според доц. Попов стандартите ги има, но липсва звеното за координация и затова не се изпълняват ефективно. „Всичко е перфектно в гара А, всичко е перфектно в гара Б, но на пациента му е труден пътят между тези гари... Иначе всичко го имаме – процедурите, диагностицирането, терапията, имаме го на перфектно ниво и държавата ги заплаща. Но някак си се губи червената нишка - целостта на лечението, няма го модерното лечение на рака - мултимодалност, мултидисциплинарност. Това е в ущърб на пациента. Тук има какво да се желае за пациента в България – насочващите табели, пътните знаци – това ще облекчи пътя на пациента с рак у нас“, каза той.
„Проблемът наистина е комплексен. Проблемът е липсата на последователност. Това е така, защото пациентът в България е клинична пътека, а не пациент. У нас се гони количеството, а не качеството в медицината. И затова здравните институции трябва да наблегнат на качествения контрол над извършваната медицинска дейност“, допълни д-р Георги Димитров.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
