126 сигнала са подадени у нас от началото на годината за недостиг на 70 лекарства. Екипът на здравното ведомство е предложил решения за всеки отделен казус на недостиг на лекарства. Това са ускорена доставка на лекарства, пренасочване на количества от други държави, улеснена замяна на аналогов инсулин. Това заяви здравният министър проф. Христо Хинков по време на пресконференция в БТА относно недостига на лекарства в България.
„Недостигът на лекарствени продукти е проблем в целия Европейски съюз, не само у нас. Той се разгърна особено след пандемията от COVID. ЕК свързва причините за това с производствени проблеми, несъответстващи пазарни квоти, законна паралелна търговия. С цел справяне с тази ситуация бяха предприети законови промени и промени в Системата за електронно проследяване на лекарствата“, каза проф. Хинков.
Зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов допълни, че голяма част от времето на екипа на МЗ е ангажирано с решаване на индивидуални казуси.
„В есенно-зимния период и специално в началото на годината ИАЛ отчита подадени сигнали за недостиг на лекарствени продукти за лечение на бактериална инфекция – антибиотиците. В последните няколко месеца получаваме сигнали по-скоро за продукти, които са за лечение на диабет. За всеки отделен продукт се извършва оценка на наличната информация. В постоянен контакт сме с притежателите на разрешение за употреба, така че да търсим конкретно решение за съответния казус, тъй като причините за недостиг варират“, каза и изпълнителният директор на ИАЛ Богдан Кирилов.
По думите му в последните три-четири години се засилва делът на производствените причини за преустановяване на продажбите. Кирилов допълни, че ИАЛ е извършила 400 проверки на търговци на едро и на дребно и при три дружества са констатирани нарушения по отношение на липсата на лекарства.
В отговор на въпрос за колко от липсващите 70 лекарства причината е в подадени от компаниите уведомления за преустановяване на продажбите у нас и за колко причините са други, Богдан Кирилов отговори, че не винаги затрудненията в осигуряване са свързани с недостиг на национално ниво. „Получаваме сигнали и за регионален недостиг и нарушения. Няма връзка между сигналите от граждани, уведомленията от притежатели на разрешение за употреба и СЕСПА“, уточни той.
Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), заяви, че СЕСПА е първата електронна система и изпълнява добре своята функция. „Би трябвало да се изпълнят заръките на „Информационно обслужване“, вместо да прехвърля всичко на законодателя. Очакваме първите наказани за нарушаване на достъпа на пациентите“, коментира тя.
Директорът на БГФарма Евгени Тасовски заяви, че генеричното заместване не е решение на проблема с недостига в противовес на мнението на Българския лекарски съюз и на Българския фармацевтичен съюз. „В Европа има ли недостиг, след като има генерично заместване? У нас то ще доведе до напускане на най-евтините лекарства и недостигът ще нарасне. Моята молба на БГФарма е много внимателно да се преценят законовите мерки, защото от 2018 насам недостигът у нас нараства. Генеричното нищо няма да реши. Необходими са широко обсъждане, добър анализ, съобразен с нашата система, за да има положителен резултат за пациентите“, каза той.
„Решението е в информираност и на лекарите, и на фармацевтите какво има като наличности. Пациентът обаче винаги си търси опаковката, но трябва да има право и в аптеката, ако му бъде предложено – да избере“, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
