Глоба от 50 лева ще се налага на родители, отказали да имунизират децата си, съобщи шефът на Районната здравна инспекция в Пловдив д-р Ваня Танчева-Манчева, цитирана от „24 часа“.
„В следващите 3 месеца предстои ваксинация в няколко възрастови групи. 6-годишните подлежат на тетраксим, предпазващ от тетанус, дифтерия, коклюш и полиомиелит. На първолаците и петокласниците пък трябва да бъде направена проба за манту, която показва дали има изградена защита срещу туберкулоза. При отрицателен тест се поставя БЦЖ ваксина. Две реимунизации - против морбили, паротит, рубеола и тетанус, дифтерия, ще се проведат при учениците в 6-и клас. Проблем с доставките няма“, пише изданието.
„24 часа“ напомня, че общопрактикуващите лекари са длъжни да сигнализират в РЗИ, ако семействата на децата не искат да ги ваксинират. С тях се свързват от имунизационния кабинет на инспекцията и се опитват да ги убедят в необходимостта от поставянето на определената ваксина. Последната мярка е парична санкция. Според д-р Ваня Танчева-Манчева всяка година има по 20-30 случая на глобени родители в Пловдив, които рискуват здравето на децата си, допълва медията.
Хората, които проявяват агресия срещу медици от Спешна помощ, са предимно под влияние на наркотични вещества или алкохол и са или от криминалния контингент, или психично болни. Това казва председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ Десислава Кателиева в интервю за „Монитор“. „За съжаление насилието спрямо нас е от близки на пациенти, които или по начало са агресивни, или са недоволни от това, че трябва да изчакат, за да помогнем“, допълва Кателиева.
Според нея проблемите са много по-дълбоки - в самата организация на оказване на спешна медицинска помощ. „Още не са стартирали истинските промени на спешната помощ, за които се говори от години - а именно разделение на потока от пациенти на спешни и неспешни. Ако това нещо се въведе, дори няма да е необходимо да бъдем охранявани. Много е важно, както е по света, чакалнята да е отделена от спешните отделения. Там, където оказваме спешна помощ, не бива да има близки хора на пациента“, казва още Кателиева.
„За съжаление има текучество, въпреки че в някои центрове в страната лекарите получават много прилични заплати. Причините за текучеството са хаосът, стресът и агресията. Нали разбирате, че след всеки един опит за агресия спрямо нас някой от колегите решава, че това ще е последното му дежурство. Младите ни колеги определено не толерират насилието. Познавам много такива, които идват с желание в спешната помощ и след прояви на агресия напускат“, категорична е Кателиева.
Лекарите и медицинските сестри в здравните кабинети в училищата и детските градини вече ще имат право да полагат грижи и за хронично болните деца, записани там, предвиждат промени в Закона за здравното осигуряване, приети на първо четене от здравната комисия в парламента, пише „Сега“. „Според поправките в кабинетите в бъдеще ще се осъществява дейност и по "подпомагане на процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания, назначено от лекар от лечебно заведение, което осъществява диспансерно наблюдение на съответното хронично заболяване". Това означава, че децата ще могат да получават при нужда медикаментите си от специалиста в здравния кабинет - например инжекция инсулин при диабетно болните“, допълва изданието.
„Капитал Daily“ и „Сега“ съобщават за оставките в Обществения съвет на Фонда за лечение на деца. „Представителят на инициативата "Спаси, дари на... " в обществения съвет на Фонда за лечение на деца Десислава Хурзумова подаде оставка в петък. Тя направи това два дни след като от съвета се оттегли и националният консултант по детска нефрология доц. Анелия Буева“, информират медиите.
"Въпросът е, че нашата здравна каса и до момента не заплаща трансплантации, никакви - нито на стволови клетки, нито на органи. Защо това не е включено като клинична пътека, а се заплаща от Министерството на здравеопазването, нямам представа. Много редки болести също не се заплащат и няма клинична пътека за тях към НЗОК. Това наложи създаването на този фонд. Той е изключително за редки, сложни, усложнени състояния, а в момента се използва за заплащане основно на медицински изделия, за поставяне на импланти на деца с церебрална парализа или за неврохирургични клапи - неща, които би трябвало изцяло да са в здравната каса", смята Десислава Хурмузова, цитирана от „Капитал Daily“.
