От печата: За кредитирането на болници, за протестите във Враца, за дело срещу зъболекар

„Министерството на здравеопазването обмисля да публикува всеки ден информация за лекуваните и изписани пациенти. Това обяви вчера зам.-здравният министър д-р Мирослав Ненков. Така според него щяло да се види, че случаите, в които има пропуски и грешки, са единични. Идеята е във връзка със случаите на починали пациенти, препращани между болници. Ненков заяви, че средствата, които МЗ отделя за спешните пациенти, са малко, а те гълтат огромен ресурс на лечебните заведения, които ги приемат”, пише днес „Дума”.

Вестниците се спират и на идеите, лансирани от здравния министър проф. Николай Петров вчера пред здравната комисия. „Болниците да теглят кредити централизирано от една държавна институция без или с много малки лихви. Такъв държавен модел за кредитиране обмислят здравното и финансовото министерство, за да могат задлъжнелите болници по-лесно да си погасят дълговете”, четем в „24 часа”.

„Идеята бе представена пред депутатите от здравната комисия от министъра на здравеопазването Николай Петров. Той даде пример с болниците във Враца и Ловеч, които са във фалит. За нормализиране на ситуацията здравното министерство ще изплати авансово субсидиите за спешна помощ и отдалеченост. Предвижда се и здравната каса да изплати дължимото първо на фалиралите болници”, допълва изданието.

Междувременно във Враца вчера отново имаше протест. „Стандарт” го описва така: „Протест срещу фалита на областната болница „Христо Ботев” вдигна на крак жителите на Враца. Те се организираха в социалните мрежи и в четвъртък на обяд се събраха над 200 души пред входа на здравното заведение. То е пред фалит, с дългове от 13 млн. лв. и опасност всеки момент да хлопне врати. Гражданите настояват държавата да се намеси и да помогне на закъсалото дружество. Това е единствената държавна болница в града, която може да ни лекува, споделиха ораторите. Но в нея търсят помощ и болни от Лом, Козлодуй, Оряхово”.

Започналото вчера дело срещу д-р Валентин Павлов привлича вниманието на няколко издания. „Искове за причинени вреди в размер от 500 000 лв. бяха направени срещу двама зъболекари, анестезиолог и клиника по дентална медицина заради дете, починало при рутинна операция.

Това стана на първото заседание срещу бившия депутат от „Реформаторския блок” д-р Валентин Павлов. При извършена от него манипулация отстраняване на киста на 14-годишния Алекс Иванов момчето починало. Като освен него подсъдими са съпругата му Венета и анестезиоложката Йоана Филипова. Срещу всеки от тримата бяха внесени искове от по 100 000 лв., а солидарно с това 200 000 лв. бяха поискани от юридическото лице - клиника "ЕО дент", в която като собственици фигурират депутата и съпругата му”, информира „Телеграф”.

„Родителите на починалото дете бяха конституирани като частни обвинители, но гражданските искове бяха отхвърлени, тъй като те трябва да бъдат гледани в друго производство, защото това би отложило значително делото, мотивираха се магистратите. Майката на починалото дете каза вчера, че на сина и не са били правени никакви предварителни изследвания, като й било обяснено, че операцията е рутинна. Според прокуратурата детето е починало от хипертермия след поставената упойка, а в клиниката не е имало антидот. Такъв е поставен чак в „Пирогов”, но вече било късно”, разказва изданието.

„Труд” пък съобщава за промени в работата на ЕМА. „Европейската агенция по лекарствата - ЕМА ще пусне подобрена версия на информационна система на стария континент за съобщаване на нежелани реакции от лекарства. В нея ще са обхванати медикаментите, които са пуснати на пазара или са в процес на клинични изпитвания в Европейското икономическо пространство”, пише всекидневникът.

„Новата система ще стартира на 22 ноември, в нея ще има подобрени функции за докладване и анализ на предполагаеми нежелани реакции. За тази цел агенцията ще трябва да трансферира над 11 милиона записа, които вече са докладвани. Поради тази причина системата няма да работи напълно адекватно от 8 до 21 ноември, но това няма да засегне директното докладване на нежеланите реакции от страна на пациенти и лекари”, допълва публикацията.

„През миналата година в системата са получени 1 238 178 сигнала за нежелание реакции, като едва 47 238 са подадени директно от пациентите. Останалите отново са постъпили от лекари и компании”, информира още вестникът.