От печата: Специализациите, промени в имунизационния календар, новата здравна система

Промените в новата Наредба за специализациите са намерили място на страниците на някои днешни издания. „Отпадат част от изискванията от новата Наредба за придобиване на специалност за лекарите специализанти. Това съобщиха от Българския лекарски съюз (БЛС) след среща между представители на страните, имащи отношение по въпроса. Ръководството на БЛС и младите лекари се обявиха против промените в Наредбата, предвиждащи специализиращите на държавна издръжка млади лекари да бъдат служебно разпределяни по болници в страна и в случай, че не изпълнят задължението си, да връщат получените заплати. Така лекарите ще продължат да имат избор къде да специализират, а финансираните от държавата специализации ще бъдат обявени предварително“, пише „Труд“.

„Ще има и типови договори, които специализантът ще сключва с болницата, която сам е избрал“, допълва изданието.

„Дума“ информира за възраженията на личните лекари срещу някои от промените в имунизационния календар. „В тях се предвижда намаляване на приемите на основната имунизация на пневмококовата ваксина за децата до 6-годишна възраст, отпадане на пробата Манту, както и реимунизация срещу туберкулоза при деца на 11-годишна възраст. Освен това се въвежда още една реимунизация срещу коклюш при 12-годишните. Управителният съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари вече е изготвило свое становище по проекта. Бихме желали да видим медицинската аргументация за отпадането на ваксините за пневмококи и промяната в мантуто, заяви общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова. Лекарите одобряват въведената ваксина срещу коклюш при деца на 12 години“, пише медията.

В интервю за „24 часа“ директорът на УМБАЛ „Св. Екатерита“ проф. Генчо Начев казва, че демонополизацията на Здравната каса има и положителни, и отрицателни страни. „Положителните са, че се създава конкуренция и че на фона на тази конкуренция частните здравни (застрахователни) фондове се очаква да оказват по-сериозен контрол върху изпълнителите на медицинска дейност. Негативът е, че парите, които ще бъдат за здравеопазване, ще са по-малко, защото освен администрацията на Националната здравноосигурителна каса ще трябва да се издържа и администрацията на тези фондове, без значение дали са 3, 4 или 5, защото трябва да имат готовност за разкриване на офиси в цялата страна. Второто неблагоприятно нещо при тази демонополизация, особено ако се направи изведнъж и рязко, е, че може да доведе до фалит на някои фондове и въобще на цялата здравноосигурителна или здравнозастрахователна система независимо от създаването на гаранционен фонд, както се предвижда. Този сценарий вече беше разигран през 90-те години на миналия век в Чехия и Унгария. Там касите фалираха. Затова е много по-добре постепенно да се стига до демонополизация на касата, като първо се подберат тези фондове, които наистина отговарят на съответните условия и най-напред поемат първичната доболнична помощ, т.е. общопрактикуващите лекари. След това, като се види колко от тях работят наистина добре и как се развиват, да им прехвърлят и специализираната доболнична помощ. На четвъртата година например, когато се види, че нещата вървят, тогава да се дава и болничната помощ“, обяснява проф. Начев.

„Постепенното въвеждане би довело до много по-меко демонополизиране на касата, но това наистина е мое предложение. Всеки ход напред, като това да се предложи нов модел, за мен е много добре. Единственото, което не е добре в този модел, е, че не се очаква в здравеопазването да влязат допълнителни средства, а според статистиката повече от 45 % от разходите в системата се плащат от хората. И най-важното е, че не се знае за какво отиват над половината от тези пари. Освен това има и много здравнонеосигурени - над 700 000 са, като голяма част от тях не са социално слаби. Затова би било добре да има финансова полиция и неплащането на осигуровките да се инкриминира - това е изискване по закон, а законът е задължителен за всички. Трябва да има санкции“, допълва още проф. Начев.