Хората с увреждания протестират срещу Закона за личната помощ, изготвен от майките на деца с увреждания, съобщава „Сега“. В центъра на тяхното недоволство е индивидуалната оценка на потребностите за лична помощ, която ги прави затворници в домовете им. Протестиращите подчертават, че дори 168 часа месечна чужда помощ не са достатъчни, защото най-тежките случаи от тях имат нужда от денонощна грижа. Протестиращите, организирани от Центъра за независим живот, настояват за адекватен закон за личната помощ, който не слага ограничения на часовете, а работната заплата на личните асистенти е поне две минимални работни заплати“, пише изданието.
„До 8 май са подадени 30 754 заявления за оценка на потребностите, като от тях само 926 са за определяне на часовете за лична помощ, останалите са за различни права като медицински изделия, помощни средства, целева помощ... От тези 926 лица, поискали личен асистент, децата са едва 62. До момента социалните работници са посетили домовете на 214 от тях и са изготвили индивидуалните им оценки“, информира медията, позовавайки се на социалния министър Бисер Петков. „Законът на майките, както стана известен нормативният акт, беше приет в края на миналата година след бурни дебати и дълги протести, в които различните групи на хора с увреждания се разделиха на противоположни мнения. Майките имаха подкрепата на омбудсмана Мая Манолова. Виждането ни беше личната помощ да бъде регламентирана като част от Закона за хората с увреждания, напомни Петков, който дори опита да подаде оставка заради невъзможността да се постигне съгласие по въпроса. Все пак министърът се ангажира до средата на следващата година да се направят анализ и оценка на въздействието на този закон и ако има пробойни в него, ще се предложат необходимите промени“, допълва медията.
„Телеграф“ цитира данни от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), според които 15 400 българи са получили инсулт само за три месеца. „Сметката показва, че всеки ден над 170 българи получат мозчен удар. Това е повече в сравнение със същия период на изминалата година, когато в първото тримесечие са регистрирани 14 664 инсулта. Общият брой на пациентите с остра мозъчносъдова болест през 2018 г. е 55 366. От тях едва 700 са получили достъп до модерно лечение на инсулти, наречено тромболиза. То представлява инжектиране на лекарство в кръвта, което разтваря всички съсиреци и тромби по кръвоносните съдове. Ако бъде приложено успешно, пациентът може да бъде спасен от инвалидния стол и да напусне болницата след броени часове. От началото на тази година обаче здравната каса оряза парите за това лечение с 30%“, пише изданието.
„За мен това е безумие и аз наистина се почувствах гневен. Не мога да разбера кой разумен човек би намалил финансирането на инсултите, при положение че те са най-масовата причина за инвалидизация и смърт в България. Който и да го е решил обаче, мнението на хората, които лекуват инсулти, не е взето предвид. Никой от нас не е питан, никой не е предупреден", казва пред медията доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести и на Специализирания център за лечение на инсулти в УМБАЛ "Света Анна" в София.
„Дума“ съобщава, че заболеваемостта от артериална хипертония за страните от Европейския съюз е 30-45%. „В България сърдечносъдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. И за света те остават водещата причина за смърт.
Около 30% от българите над 15 г. са хипертоници, съобщава председателят на Българската лига по хипертония проф. Арман Постаджиян. Той подчертава, че заболяването се подмладява. Увеличава се процентът на пациенти с предсърдно мъждене - най-честата аритмия вследствие на високо кръвно, която повишава риска от мозъчен инсулт от 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност. Мозъчният инсулт е втората причина в целия свят, следваща сърдечносъдовите заболявания, асоциирана с лоша прогноза, висок процент на рецидив, повишена смъртност и ръст на разходите за здравната система“, пише още изданието.
