Почина доц. Димитър Ковачев, съобщават от МУ – Варна.
С дълбока скръб и признателност се прощаваме с доц. Димитър Емануилов Ковачев, д.б. – дългогодишен ръководител на катедра „Биология“, изтъкнат учен, вдъхновяващ преподавател и всеотдаен академичен лидер, казват от вуза.
Академичното ръководство на Медицински университет – Варна и университетската общност изказват най-искрени съболезнования на семейството и близките на доц. Ковачев.
Роден през 1943 г. във Варна, Димитър Ковачев посвещава целия си професионален път на науката и образованието. Завършва биологическото си образование през 1968 г. в СУ „Св. Климент Охридски“, а от 1971 г. започва академичната си дейност като асистент в катедра „Биология“. През 1977 г. защитава дисертация, която поставя основа на дългогодишните му научни интереси в областта на лектините, имуноензимните диагностични методи, имунохистохимията и апоптозата. Придобива специалност „Биология на човека“ през 1984 г., а през 1991 г. се хабилитира.
Като ръководител на катедра „Биология“ в продължение на два мандата (1993–2000 г. и 2003–2010 г.) доц. Ковачев остави траен отпечатък върху развитието ѝ, както в научно, така и в академично отношение. Автор на над 100 научни публикации и активен участник в редица национални и международни научни форуми и проекти, той беше уважаван член на научната общност у нас и в чужбина.
Отвъд впечатляващата му научна биография стоеше Учителят.
Лекциите на доц. Ковачев се помнят с пълните аудитории, в които студенти слушаха съсредоточено, привлечени от дълбочината на знанията му и от начина, по който ги поднасяше. Той притежаваше рядката способност да владее аудиторията – не със строгост, а с авторитет, ерудиция и искрена отдаденост. Изключителният му професионализъм, академичност и прецизност към детайла превръщаха всяка лекция в събитие.
Доц. Ковачев беше учител на поколения медици и биолози. Повечето от преподавателите, които днес работят в катедрата по „Биология“, са негови ученици. Той не просто предаваше знания, а изграждаше мислене, възпитаваше научна почтеност, насърчаваше критичния дух и личната отговорност. В колегиалните отношения беше коректен и подкрепящ, винаги готов да сподели опит и да подаде ръка.
Днес катедра „Биология" скърби за своя дългогодишен ръководител и колега. Но заедно със скръбта остава и благодарността – за примера, за високите стандарти, които ни завеща, за академичния дух, който отстояваше, и за човешката топлота, която носеше.
Поклон пред паметта му!
