Д-р Емилия Кирякова е акушер-гинеколог с близо 30 години медицински опит. Последните 18 години е част от екипа на родилното отделение на “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда”, където благодарение на нейните знания и умения са се родили стотици деца.
Извършва женска консултация, профилактични и специализирани прегледи и съвременна диагностика на акушеро-гинекологични заболявания като част от екипа на Медицински център “Неовитро”.
Д-р Кирякова, съвременните жени все по-често избират да станат майки в по-късна възраст. Има ли нови граници за подходяща детеродна възраст?
Бременността е физиологично състояние и трябва да се съобразяваме с възможностите на тялото – те не са безкрайни. При модерния начин на живот възрастта за раждане на първо дете се удължава. Все по-често жените решават да станат майки след 30-годишна възраст. Разбира се, това е личен избор и никой не може да бъде упрекван. Желанието на една жена за второ и трето дете също е въпрос на индивидуален избор. Същевременно трябва да се знае, че ако в рамките на 6 месеца опити не настъпва бременност, е препоръчително двойката да се обърне към репродуктивен център за специализирана консултация и изследвания.
- Какви прегледи и изследвания трябва да предприеме жената, когато вече е решила да има дете? Необходими ли са промени в начина на живот?
Щом планира да забременее, жената първо трябва да отиде на профилактичния си гинекологичен преглед. Той трябва да включва вземане на цитонамазка, микробиологично изследване за установяване или отхвърляне на влагалищни инфекции, ултразвуково изследване на матката и яйчниците. Необходими са и лабораторни изследвания, като с приоритет са нивата на тиреоидните хормони – те показват как функционира щитовидната жлеза. С готовите резултати акушер-гинекологът провежда консултация с конкретни насоки за оптимизиране на здравословното състояние на жената и за стъпките в семейното планиране.
Активни ли са младите българки по отношение на здравето си?
Категорично да. Българската жена е с висока здравна култура, все повече млади дами полагат грижи за здравето си. Препоръчвам на всяка жена, на всяка възраст, да има доверие в здравната система. При редовни профилактични прегледи и консултации със специалист всеки въпрос ще получи отговор. Винаги може да се отдели 1 час от времето годишно за профилактичен преглед.
Задължителни ли са генетичните изследвания, или са препоръчителни за отделни рискови групи бременни?
Всяка бременна жена трябва да премине през пренатална диагностика с фетална морфология в различните периоди на бременността. Първата се извършва в първи триместър – 11-13 гестационна седмица, когато се назначава комбиниран скрининг за хромозомни заболявания. Тя определя прогнозите за тази бременност – физиологично ли ще протече, или ще бъде високорискова. Това позволява да се вземат мерки за профилактика на бременността. Втората фетална морфология се извършва в периода 20-22 гестационна седмица, а третата – в 30-32 гестационна седмица. Целта на тези високоспециализирани изследвания е да проследяват на всеки етап от бременността всички рискове, свързани с развитието на плода.
Кога една бременност е високорискова и какви са първите сигнали за това? Какви допълнителни изследвания са необходими?
Още първата фетална морфология може да ни насочи към бъдеща високорискова бременност, тъй като получаваме информация дали има риск от преекламсия, интраутеринна ретардация на плода, гестационен диабет, придружаващи заболявания на бременната жена като инсулинозависим диабет, сърдечно-съдови заболявания и др. Подходът при високорискови бременности винаги е индивидуализиран и оптималните грижи се определят от мултидисциплинарен екип.
- Здравната каса обаче поема само някои изследвания. Могат ли всички бременни да си позволят тези изследвания, има ли необходим и достатъчен набор?
За бременните има специален пакет от грижи, който се нарича женска консултация при нормално протичаща бременност. Тя обхваща поне 15 посещения при проследяващия акушер-гинеколог до 32-ра гестационна седмица, както и записи на детски сърдечни тонове всяка седмица от 33-34-та гестационна седмица. Включени са и регулярни кръвни изследвания, ехографски прегледи, насочване за допълнителни консултации при други специалисти при необходимост.
Как гледате на тенденцията бременни да ходят на консултация при двама или повече специалисти и накрая да преценяват къде ще бъде раждането?
Много жени предпочитат женската консултация да е близо до дома или местоработата им, а за раждането избират специализирана или многопрофилна болница. Нормално е бременната да познава и да се доверява не само на лекаря по проследяването на бременността, но и на този, който ще води раждането.
У нас продължава да има масови предпочитания към оперативното раждане. Защо е така и кое е по-щадящо извън медицинските показания?
Физиологично е раждането по естествен начин и при липса на противопоказания от страна на бременната жена или плода то трябва да се предпочита като избор и от специалиста, и от семейството. То дава възможност да се изгради незабавна връзка между майката и детето, улеснява кърменето и позволява по-бързо възстановяване на майката и по-кратък болничен престой. И двата метода на раждане имат предимства и недостатъци, затова трябва да се обсъждат между лекаря и бременната според нейното здравословно състояние и това на плода.
Кога бременността се смята за опасно преносена и какво трябва да е поведението?
Бременността продължава о280 дни, или това са 40 гестационни седмици. За преносена бременност говорим, когато не е настъпило раждане до 294-ия ден или 42-ра гестационна седмица. През този период пациентката се проследява ежедневно в амбулаторни условия или се приема в лечебното заведение, в което е избрала да роди. Извършват се ежедневни записи на детските сърдечни тонове, ултразвуково проследяване на околоплодната течност, степента на зрялост на плацентата и др. След вероятния термин на раждане може да се изчака още по преценка на проследяващия АГ специалист при липса на благоприятни условия за индукция на раждането.
