С 13 гласа „за“, 6 – „против“ и двама „въздържали се“ народните представители народните представители от Здравната комисия в парламента приеха на първо четене законопроекта за бюджета на НЗОК за 2027 г. След бурни дебати и множество отрицателни становища на засегнатите страни, от „Прогресивна България“ предложиха да бъде създадена работна група с участието на всички парламентарно представени партии, която между първо и второ четене да коригира бюджета и да се постигне консенсус.
„Съгласен съм, че трябва да се мисли за промяна на здравноосигурителния модел. Бюджет 2027 г. дава основата в тази посока. Здравеопазването е надпартиен приоритет и имаме допирни точки с всички от опозицията“, каза депутатът от ПБ д-р Юлиян Димитров.
Депутатът от "Прогресивна България" Георги Илиев заяви, че между първо и второ четене ще предложат 1.6% от средствата за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) да бъдат пренасочени към медико-диагностичната дейност. По думите му така увеличението за диагностика ще стане 6,6% и ще останат 6% увеличение в перото за първична извънболнична помощ, от които обаче 4% ще са за директни плащания, а 2% - целево в профилактични пакети.
Според председателя на здравната комисия проф. Костадин Ангелов бюджетът на НЗОК преследва фискални цели, а не реални резултати. „Взима се от хората, за да се покрива бюджетен дефицит“, каза той.
Доц. Ангелов разкритикува и решението за прехвърляне на нерегистрираните лекарства, както и плащанията за помощни средства на хората с увреждания от бюджета на МЗ в НЗОК с парите от здравноосигурителни вноски.
„Преминаването на тези пари от разходите на МЗ към бюджета на Здравната каса ще доведе до тяхното намаляване и съответно до липса на финансиране на пациенти, които имат нужда“, каза той.
Доц. Лъчезар Иванов от ГЕРБ отбеляза, че действително има увеличение на парите, но само по себе си то не може да даде по-качествено здравеопазване. „Голям проблем е и доплащането от страна на пациентите, затова е нужно да се помисли за нов финансов стълб – допълнително здравно осигуряване или допълнителна здравна осигуровка, за да може системата да се „отпуши“, да има конкуренция“, каза той.
"Признаваме, че в проектобюджета има и добри неща – средствата за Касата се увеличават с около 430 млн. евро, амбулаторните процедури за първи път са обособени, решението за заплащането на онколекарствата по среднопретеглена цена и прехвърлянето на 30 млн. евро от болничната в извънболничната помощ. С този бюджет обаче купуваме същата система, само че малко по-скъпо“, каза депутатът от ДБ д-р Александър Симидчиев.
По думите му най-големият проблем е, че бюджетът не е съобразен с Националната здравна стратегия, която предвижда 25% от здравноосигурителните разходи да са за профилактика до 2030 година. В същата стратегия процентът от брутния вътрешен продукт за здравеопазване трябва да е 10% до 2030 г., а в тригодишната прогноза на управляващите той спада от 5,1% на 4,8%.
Съсловните организации изразиха критични становища по проектобюджета.
„Проблемът с този бюджет е липсата на баланс при Д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), отбеляза, че няма баланс при разпределението на средствата между различните пера и увеличените в парите за медицински дейности за първи път изостава спрямо увеличението за лекарствата. Вторият проблем е липсата на предвиден контрол. Настояваме за ефективен предварителен контрол в реално време с участието на пациентите“, председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
Борислав Миланов, председател на Български зъболекарски съюз, отбеляза, че няма да подкрепят проекта на бюджет, защото от 1 април 2025 г. цените на денталните дейности не са актуализирани. „Стана традиция денталната помощ да е поставена на последно място и не се вземат предвид нуждите на пациентите, подчерта той. Дефицитът, който се очертава, е 36 млн. евро, бюджетът по дентална помощ ще приключи към 1 август“, предупреди Миланов.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов зави, че подкрепят запазването на въведеното целево финансиране на аптеки в трудно достъпни населени места и денонощни аптеки, но отбеляза, че за разлика от други здравноосигурителни плащания, в бюджета за 2027 г. не е предвидено съществено увеличение на финансирането на този механизъм. „Недостатъчно е предвиденото увеличение за осигуряване на по-добър и равномерен достъп на пациенти до фармацевтични грижи“, добави той.
Доц. Любомир Киров, председател на Национално сдружение на общопрактикуващите лекари, коментира, че при първичната помощ бюджетът за догодина не осигурява грандиозни реформи. По-скоро целта му е да гарантира нормалното функциониране на здравната система и да покрие дефицитите, свързани с инфлацията. „С други думи, бюджетът осигурява необходимия минимум за съществуването на системата“, обясни той.
Красимир Митов от Национален синдикат „Защита“ заяви, че предстоят протести, ако с предвиденото увеличение на бюджета не бъдат увеличени заплатите на медиците.
Според министъра на здравеопазването Катя Ивкова в проектозакона за бюджета НЗОК за 2027 г. са отразени политиките на правителството за превенция и профилактиката, както и предложенията на социалните партньори.
По-късно депутатите одобриха на първо четене и проекта на бюджет на Министерството на здравеопазването.













