МЗ да създаде и поддържа Национален регистър за психичното здраве като част от Националната здравноинформационна система, а действащият ред, при който МЗ поддържа регистъра, да отпадне. Това предлагат от ПП-ДБ в законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Припомняме, че при обсъждането на промените в ЗЗ, уреждащи правата на психичноболните пациенти през миналата годината, срещу въвеждането на регистъра се обяви тогавашният министър на здравеопазването доц. Христо Хинков. Той предложи вместо чрез регистър, когато по силата на нормативен акт трябва да бъде удостоверен психичния статус на някого, то това да се случва по досегашния ред. „На лицето ще бъде издаван административен документ от лекар, който ще съдържа данни за психичното му състояние към момента на изискване на документа. Информацията за психичния статус на това лице в миналото ще се съдържа в досието му в НЗИС“, уточни проф. Хинков.
Сега от ПП-ДБ предлагат редът и условията за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства от регистъра, както и за служебен обмен на информация, да се определя с наредба на Министерски съвет. Вписаните медицинските документи ще трябва да съдържат данни за лицето, за актуалното му психично състояние към момента на издаване на документа, както и данни за валидността на издадения документ. Документи ще се заличават служебно след изтичане на срока на тяхната валидност или след вписване на последващ медицински документ, удостоверяващ промяна във вписаните обстоятелства. История на заличените обстоятелства обаче ще се съхранява за нуждите на наказателното производство. В регистъра ще се вписват и предварителни декларации за действия при обостряне на психично разстройство, подписани от лица с психични разстройства, когато са в ремисия.
Със законопроекта се въвежда забрана на „всяка форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение или налагане на наказание спрямо лицата с психични разстройства по време на лечението им. За нарушение ще се смята и поставянето на човек в неблагоприятни условия за провеждане на психиатрична грижа и лечение, липсата на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, качествено медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необосновани мерки за физическо ограничаване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, нараняват пациента или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“
"В съответствие с препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание с предлаганите изменения и допълнения на глава пета „Психично здраве"" от Закона за здравето се урежда при всички случаи и заболявания, когато състоянието на пациента го налага, средствата за ограничаване винаги да се използват по възможно най-кратък период от време, а не за определена допустима максимална продължителност. Условията и редът за прилагане на временно физическо ограничаване ще бъде регламентиран с наредба, издадена от министъра на здравеопазването съвместно с министъра на правосъдието. Прилагането на мерки за временно физическо ограничаване ще се извършва само като крайна мярка, за да се предотврати непосредствена вреда за дамите пациенти или за околните“, пише в мотивите към законопроекта.
Предвижда се исканията за задължително настаняване и лечение да се разглеждат от съдии, които притежават специална подготовка в областта на правата на хората с увреждания или имат ефективен достъп до специализирано обучение. Особено внимание се обръща по настаняването за задължително лечение на непълнолетно лице, навършило 16-годишна възраст, като целта на нормативните промени е да се гарантират интересите и запазят правата на лицата, спрямо които тази мярка трябва да бъде приложена.
Пълния текст на законопроекта може да видите тук.
Изборите наближават и нашите политици отново пощуряха. Темата за психичното здраве им се струва удобна дъвка, осигуряваща шум и скандали. Те упорито и безпардонно продължават да натрапват некомпетентно написаните си предложения за законови промени, без да допускат дискусии в професионалната общност, без да чуват логични аргументи, без да проучват световния опит в тази сфера. Една много чувствителна и взривоопасна тема: събирането и употребата на конфиденциална информация относно психичното здраве на хората се избутва напред. Досега не съм чул смислен дебат по въпроса, само крайни пропагандни лозунги и политкоректни крясъци. От една страна винаги има сериозен дефицит на анамнезни данни при задържането на полугол буйстващ по улиците човек и въдворяването му по спешност в психиатрично заведение. От друга страна такива вече събрани данни често се използват за репресии, злоупотреби и измами, когато попаднат в неправилните ръце. Пример: измамите от имотната мафия или привикването в полицията на хора, боледували преди време, отнемането на свидетелствата им за правоуправление на МПС и изпращането им на ТОЛЕК в друго населено място. Задължителното въвеждане на данни за психичното състояние в НЗИС или друга база по правило плаши хората /не без основание/ и води до притеснения, срам, криене, съпротива на опитите за своевременна помощ. Никой не знае кой и кога ще получи достъп до информационния масив и как ще го използва след време. Така пациенти с хронични, прогресивни болести остават без лечение, докато се стигне до пълна социална деградация и инвалидизация. Стигмата в нашето общество все още е твърде тежка. Възможностите за конфиденциални консултации, ефективна превенция и достъпно лечение на практика отсъстват. Често виждаме как в медиите се разпространяват психиатрични диагнози, брой хоспитализации и лични данни на хора с психично страдание, при това без никакви последствия. Мозъчните тенезми на политици по темата вече предизвикаха скандали в психиатричната общност. Предложения за промени в Закона за здравето и Стандарт „Психиатрия“ на МЗ бяха коментирани от колеги заради потресаващите безумия, които некомпетентни самозабравили се „експерти“ бяха набутали там. Странните формулировки не бяха приети, но хаосът в психиатричното здравеопазване расте. Идеята за системен подход в тази сфера напълно отсъства в главите на управляващите. ППДБ продължават да настояват за абсурдни двусмислени текстове. Пример е забраната на налагане на наказание по време на лечението на лицата с психични разстройства. Много от нашите пациенти са настанени с решение на съда, включително на принудително лечение по НК, имат условни присъди или пробация. Няма никаква логика през периода на лечението наказанието им да бъде прекратявано, или да им откажем лечение с мотива, че имат наказание… Няма ясни критерии за генерализации по типа на „пораждат чувство за страх, незащитеност и малоценност“. При много хора с параноидни психози са налице такива преживявания по чисто неврохимични причини: те се страхуват, убедени са, че лекарите ги тровят, че медицинската сестра е наемен убиец под прикритие, пациентът от съседното легло ги наблюдава, следи и облъчва. Няма как да забраним тези усещания, те са част от клиничната картина. Трябва да ги лекуваме. Залагането на неизпълними критерии без нужния ресурс на практика убива психиатричната помощ. Ако се приеме стандарт за прекрасни условия за лечение, но държавата не осигури никакво финансиране, персонал и структури за това, лечебните заведения просто ще бъдат затворени и болните ще останат по улиците. Нужен е конкретен, ефективен, изпълним и реалистичен план, а не кухи пожелания и предизборни лозунги! Господа популисти, моля не пренасяйте предизборните си кампании в психиатрията! Хората с психични проблеми нямат нужда от медиен шум, а от прилични условия за адекватна терапия. А политиците с власт трябва да поемат отговорност и да ги осигурят. Досега нито едно правителство /включително вашето/ не е провело психиатричната реформа, за която слушаме сладки обещания вече повече от 25 години. Зловещото състояние на психиатриите е плод основно на вашето безхаберие, некомпетентни управленски действия, корупция и хронично недофинансиране.