Проучване в 8 европейски страни показва, че информационните кампании за ползите от ваксините може да намалят желанието за имунизация, съобщиха от Техническия университет в Мюнхен (TUM) – една от академичните институции, която участва в осъществяването му заедно с Университета в Тренто и Лондонското училище по икономика и политология.
В изследването са били включени 10 000 неваксинирани възрастни от България, Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Швеция и Обединеното кралство, по време на интензивната фаза на ваксинационните кампании през 2021 г.
Първоначално на участниците е била предоставена онлайн обща информация за наличните ваксини и поотделно три комбинирани послания с текст и изображения, всяко за една отделна група. Резултатите са били съпоставени с резултатите в контролна група, съставена от хора, които не са получили никакви послания.
Съобщение 1 е подчертавало ефикасността на наличните ваксини за намаляване на риска от сериозно заболяване и смърт от COVID-19.
Съобщение 2 е било фокусирано върху предимствата на сертификата за ваксинация, особено за пътуване.
Съобщение 3 е акцентирало върху перспективата за приятни дейности и занимания в свободното време без ограничения, например посещения на ресторанти и кино, достъп до фитнес студия и присъствие на концерти.
След като прочели трите послания, участниците са били попитани дали имат желание да се ваксинират срещу COVID-19, ако им се предостави възможност през следващата седмица. В Германия желанието за ваксинация се оказало значително по-високо и в трите групи в сравнение с контролната група.
В Обединеното кралство готовността е била по-висока само в групата, в която съобщението е подчертава предимствата на сертификата за ваксинация.
Във всички останали страни и трите съобщенията се оказали не просто без ефект, а дори предизвикали противоположен ефект. Изследователите установили, че хората в Испания и Италия, които се информирали по този начин за намаления риск от заболяване с ваксини, били по-малко склонни да се ваксинират, отколкото хората в съответните контролни групи.
От екипа на проучването правят извода, че решаващ фактор за поведението е здравна грамотност. Това трябва да се има предвид по принцип и да се работи целенасочено за нейното повишаване, препоръчват анализаторите.
Също така изследователите установили, че значение имат доверието на гражданите в тяхното правителство, тяхната обща грамотност по отношение на въпросите на здравеопазването, както и делът на населението, което вярва в конспиративни теории. Като цяло възрастните хора са били по-малко възприемчиви към послания, независимо от тяхното съдържание. Мъжете в активна възраст с по-ниска степен на образование са били по-склонни да вземат решение да се ваксинират, след като са се информирали за предимствата им по отношение на свободата на пътуване и прекарването на свободното време, по-образованите са останали по-скептични.
В страните с относително голямо разпространение на теориите на конспирацията нито посланието за ползите за здравето, нито това за възможностите за приятно прекарване на свободното време са довели до значителни успехи на ваксинационната кампания.
„Анализът показва, че силната дезинформация може да обясни отрицателното въздействие на предлаганата здравната информация в Испания и Италия“, коментира проф. Джузепе Велтри, експерт и преподавател по компютърни социални науки в Университет в Тренто.
