Парламентът отхвърли законопроекта за заплатите на медиците на ПП (Обновена)

С 60 гласа „за“, 4 „против“ и 116 „въздържал се“ парламентът отхвърли законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения, с който се регламентираха заплатите на медицинските специалисти, внесен от „Продължаваме промяната“.

Дебатите по законопроекта продължиха над два часа и обхванаха проблемите в цялата здравна система. Управляващите заявиха, че темата е важна и заплатите на медиците ще бъдат увеличени, но „след време“.

Опозицията отговори с обвинение, че управляващите, въпреки че разполагат с пълно мнозинство, говорят само в бъдеще време.

От ПП предложиха заплащането на лекарите, денталните лекари и магистър-фармацевтите в държавните и общински лечебни заведения да бъде не по-малко от 150% от средната за страната работна заплата, а по отношение на останалите медицински специалисти – не по-малко от 125%. Разликата между най-високото и най-ниското заплащане в лечебното заведение да не е повече от 10:1, се предлага още в законопроекта.

„Подкрепяме законопроекта, макар и с известни резерви. Не може да задължаваме болниците да плащат, без да има яснота за осигурените средства. Санкциите, предвидени в него, са несъразмерни и крият риск за самия достъп до болнична помощ“, каза народният представител от ДБ д-р Александър Симидчиев, който уточни, че подкрепата е, за да не бъде изпратен сигнал, че парламентът отлага решението на въпрос, който не може да чака.

Депутатът от „Прогресивна България“ (ПБ) доц. Георги Илиев подкрепи д-р Симидчиев, като подчерта, че задължавайки болниците да плащат повече, без да е уточнено откъде ще дойдат парите, обрича по-малките лечебни заведения на фалит. Колегата му д-р Юлиян Димитров заяви, че тяхната парламентарна група най-много желае регламентирането на по-високи заплати за медиците. „Трябва обаче да се има предвид, че лечебните заведения работят като публични предприятия и търговски дружества, не получават фонд „Работна заплата“ от държавата, а формират приходите си от договори за извършена дейност с НЗОК и конкретни финансирани от държавата дейности. НЗОК закупува медицинска помощ по вид, обем и цена, а не финансира неограничено разходите за персонал. Ако този законопроект бъде приет без допълнително финансиране, той ще произведе дългове, просрочени задължения и ограничаване на дейностите на лечебните заведения. Ако бъде компенсиран чрез дотиране само на една група болници, ще възникне въпрос за селективна държавна помощ и нарушаване на равнопоставеността между изпълнителите на медицинска помощ“, каза д-р Димитров.

Той допълни, че целта на „Прогресивна България“ е да запуши течовете в системата чрез проверки и дигитален контрол.

Д-р Месут Рашид, също от ПБ, заяви, че са ангажирани със здравните работници, но моментът за регламентиране на възнагражденията не е сега. „Ние целта я знаем, чакаме удобния момент за това“, каза той.

„Това е законопроект не на една политическа формация, а на медицинските специалисти и младите лекари. Години наред се обещават едни и същи неща на тези хора, но нищо не се случва. Колко време да чакат хората? Кога точно ще дойде това време?“, попита Георги Георгиев от „Възраждане“. Той допълни въпроса си към ПБ дали ще бъде променен настоящият модел.

Д-р Георги Петров от ПБ припомни, че от партията предвиждат въвеждане на диагностично-свързани групи, с който да се премине към разходоефективен модел с остойностяване на медицинските услуги в тяхната цялост, включително реалния труд на лекарите и сестрите. От опозицията обаче отговориха, че всичко, което казват от ПБ, е само в бъдеще време, въпреки че имат пълно мнозинство в парламента и целия ресурс за извършване на реформи. 

Депутатът от ГЕРБ-СДС доц. Лъчезар Иванов подчерта, че реформи в здравеопазването са необходими, но не би трябвало да се говори за политическа принадлежност, когато става въпрос за тях, а трябва да има съгласие от всички. „Здравеопазването е консервативна система и трябва да сме изключително внимателни, когато правим промени. По отношение на ДСГ се изискват много промени и друга форма на финансиране“, каза той.

Доц. Иванов предложи финансирането за младите лекари и специализанти, докато се обучават, да идва от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, не от парите на Здравната каса. „Идеята е да надграждаме системата, а не да правим поправки на поправките“, добави той.