Парламентът прие оставката на д-р Глинка Комитов (обновена)

С  88 гласа „за“ парламентът прие оставката на управителя на НЗОК д-р Глинка Комитов.
Въпреки че депутатите гласуваха със 126 гласа той да присъства в пленарна зала - предложение, което направи депутатът от БСП доц. Георги Йорданов, приемането й се случи без участието му. Против оттеглянето на д-р Комитов не се обяви нито един народен представител, а 67 гласуваха „въздържал се“.

Гласуването на предсрочното прекратяване на мандата на д-р Глинка Комитов, начело на НЗОК, обаче се превърна в своеобразен дебат за проблемите в здравеопазването у нас, сред които особено се откроиха натрупаните задължения на лечебните заведения, както и наложените лимити на болниците.  

Като цяло, поне депутатите, които взеха отношение по подадената оставка на д-р Комитов, го определиха като професионалист и експерт в областта на здравния мениджмънт. Оттеглянето му според тях по-скоро е доказателство за хроничните проблеми в сектора и нуждата от промяна във финансирането на системата.

Първи с изказване се включи депутатът от БСП проф. Георги Михайлов, който определи д-р Комитов за един от най-изявените специалисти в областта на здравния мениджмънт. Според него зад оттеглянето му проличават редица проблеми в системата. В тази връзка проф. Михайлов изброи някои от последните решения на Надзорния съвет на касата. „През януари надзорният съвет първо прие, а после отказа да заплати надлимитната дейност на болниците, които ги подставя в много тежко състояние“, посочи той. Проф. Михайлов припомни и решенията в посока дозирането на онкомедикаментите на база средно тегло на пациентите, както и въвеждането на индикативни стойности за т. нар. централизирани дейности по каса. „Всичко това подсказва, че Надзорният съвет на НЗОК, независимо с или без съгласието на д-р Комитов, създава опасна за българските пациенти обстановка“, категоричен бе той.  

Пред депутатите проф. Михайлов посочи, че разполага с доклад от здравния министър проф. Николай Петров, касаещ финансовото състояние на болниците у нас и отбеляза, че дълговете на лечебните заведения са надхвърлили 400 млн. лв.  От него, по думите му става ясно, че болниците с най-големи задължения са най-работещите и най-централизирани лечебни заведения, които се занимават с тежки случаи.  Сред конкретните лечебни заведения, които той изброи в тази насока, бяха „Александровска“, ИСУЛ, „Света Марина“, както и „някои високотехнологични болници“. Проф.  Михайлов беше категоричен, че ако политиката в сферата на здравеопазването продължи по този начин, проблемите ще се задълбочават, като ситуацията ще се изостри особено през втората половина на годината. „Оставката на д-р Комитов и идването на нов управител няма да реши проблемите, те са свързани с модела на финансиране“, категоричен бе той.

Темата за надлимитната дейност бе засегната и в изказването на заместник-председателя на парламента д-р Нигяр Джафер, според която тя е един от сериозните проблеми в сектора, заедно с очаквания дефицит на НЗОК. Неплатената надлимитна дейност на болниците, по думите й означава, неплащане за лечението на много болни. Надзорният съвет на касата бе тотално одържавен, въведоха се фиксирани бюджети, прие се, че надлимитната дейност няма да се плаща, изброи д-р Джафер. На този фон, тя припомни, че само тази година бюджетът само за лекарства ще бъде надхвърлен със 100 млн. лв. „Въпреки опитът за регулация, който се опита да въведе д-р Комитов, това не доведе до повишаване на качеството на медицинската услуга или до намаляване на дефицита“, отбеляза още тя. Според д-р Джафер управителите на касата системно страдат от синдрома на професионалното прегаряне или т. нар. „burnout”. Решение на проблемите по думите й би могло да се случи чрез демонополизация на НЗОК  и трипартитно управление на касата.

Хасан Адемов от ДПС определи д-р Комитов като достоен човек, който е отдал години наред от живота си в системата на здравеопазването, през които е доказал завидни качества. По думите му обаче оставката му поражда редица съмнения, които са породени от проблемите в системата като цяло. В тази връзка той изтъкна, че е нужно да се променят правомощията на управителя на касата, структурата на НЗОК и като цяло финансирането на системата. „Ако това не се случи, всеки следващ управител на фонда ще бъде „своеобразен заложник“ , който в един момент ще бъде принуден да се оттегли, предупреди той.

Доц. Георги Йорданов апелира от парламентарната трибуна „да не си затваряме очите за проблемите“. Той припомни, че отдавна очакваната „панацея“ за системата – електронното здравеопазване все още не се състояла. „От две години ние имаме лимит за здравните заведения“, изтъкна още той. Като цяло според него зад д-р Комитов не е стояла политическата воля за реформа и затова той достойно е подал своята оставка.

След приемането на оставката на д-р Комитов, срокът за гласуването на нов управител на фонда е 30 дни.