„Засега в България няма диагноза „хронично бъбречно заболяване“ (ХБЗ), което е много голям проблем. Ние сме единствената държава в ЕС, където няма такава диагноза. При нас диагнозата е „хронична бъбречна недостатъчност“ и когато се стигне дотам, в огромен процент от случаите нещата са необратими за пациента. Смятаме, че това трябва да се промени“. С тези думи Георги Пеев от „АПБЗ и приятели“ обясни идеята за проекта на организацията, свързан с превенцията и ранното откриване на ХБЗ в отдалечени райони без достъп до нефролог. Резултатите от него бяха представени днес на пресконференция от Георги Пеев и председателката на пациентската организация адв. Христина Николова.
От общо прегледани 463-ма души при 281 е открито ХБЗ (60% от прегледаните), като 24-ма са били в последни стадии на бъбречно заболяване. Останалите 257 души (55%) са били в ранни стадии на заболяването. 194-ма от всички заболели (75,48%) не знаят за заболяването си, отчете адв. Николова.
„За съжаление и тези, които знаят, не са променили начина си на живот. Те знаеха, че имат някакъв проблем, но нито бяха наясно за последиците от този проблем, нито до какво води, нито как да се грижат за себе си и какво биха могли да направят оттам насетне“, отбеляза тя.
Адв. Николова посочи, че всички тези хора трябва да имат достъп до лечение, което означава да имат достъп до нефролог и до медикаменти, но на първо място – да им бъде поставена правилната диагноза, което означава да се постави конкретният МКБ код.
„На 8 декември изтече общественото обсъждане на наредбата, в която са включени тези промени, предложени от нас. Надявам се тя да излезе до края на годината, за да може от догодина всички тези хора да получат адекватна диагноза и да им бъде назначено лечение. Защото липсата на диагноза възпрепятства лекаря да лекува тези пациенти и съответно те да бъдат диспансеризирани“, каза още председателката на „АПБЗ и приятели“.
Адв. Николова се спря и на друг проблем – при кого следва да бъдат диспансеризирани пациентите с ХБЗ.
„Кой ще наблюдава тези хора? Предвид броя и разпределението на нефролозите в страната, дори и да бъдат диагностицирани, няма да има кой да ги наблюдава и обгрижва“, подчерта тя.
Затова според организацията в първите етапи на заболяването тези пациенти трябва да се наблюдават от личните си лекари с консултация от нефролог.
„В дългосрочен план това ще доведе до намаляване броя на хората на диализа и в последните етапи на диализа, което е нашата основна цел и е в пъти по-финансово изгодно и за държавата“, посочи адв. Николова.
Тя информира още, че проектът на „АПБЗ и приятели“ ще продължи и догодина в други райони на страната.
