Пет пациентски организации поискаха спешна среща с министър-председателя Румен Радев и министъра на здравеопазването Катя Ивкова заради подготвяните и вече започнали промени в здравната система, съобщиха те.
Общата им позиция е, че реформите не трябва да се разглеждат като отделни административни действия, а през целия път на пациента – от профилактиката и диагностиката до лечението, медицинската експертиза, рехабилитацията и последващата грижа. Писмото е подписано от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели, Националния алианс на хората с редки болести – България, Сдружението за развитие на българското здравеопазване и фондация „Една от 8“. Организациите настояват срещата да се проведе в най-кратък срок и поставят четири основни теми – бъдещето на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, продължаващите проблеми с недостига на лекарства, реформите в РЗИ, спешната помощ и ТЕЛК, както и необходимостта от отделен разговор за бюджета на здравеопазването.
Според пациентските организации евентуално закриване, преобразуване или промяна в статута на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) крие риск от загуба на натрупан експертен капацитет в оценката на здравните технологии, ценообразуването и реимбурсирането. Те настояват всяка промяна да бъде предшествана от оценка на въздействието и ясни гаранции, че няма да доведе до забавяне на процедурите или до по-труден достъп на пациентите до нови терапии. Особено важен за организациите остава и проблемът с липсващите лекарства. Те продължават да получават сигнали от пациенти за затруднен достъп до различни медикаменти и настояват да бъде изграден по-устойчив механизъм за ранно откриване на риск от недостиг, проследяване на наличностите и координирана реакция на институциите. Пациентските представители поставят обаче много по-широк въпрос – дали реформите в здравната система действително ще улеснят пациента. Според тях обсъжданите промени в регионалните здравни инспекции, системата на спешната медицинска помощ и медицинската експертиза не трябва да се разглеждат отделно една от друга. За един човек това са различни етапи от един и същи път – профилактика, диагноза, достъп до специалист, лечение, решение на ТЕЛК, рехабилитация и последваща грижа.
„Пациентските организации не защитават конкретни административни структури или единствено отделни елементи на здравната система. Нашата позиция е насочена към гарантиране на достъпен, последователен и непрекъснат път на пациента през системата на здравеопазването“, се посочва в общата позиция.
Организациите настояват при всяка реформа да бъде ясно предварително какво ще се промени за пациента и как ще се измери резултатът. Сред ключовите въпроси са дали ще се съкрати времето до диагностика и лечение, дали ще се подобри достъпът до спешна помощ, дали ще намалее административната тежест при ТЕЛК и дали отделните части на системата ще започнат да работят по-свързано. Според тях това е особено важно за хората с хронични и тежки заболявания. При рака навременната диагностика и бързото начало на терапията могат да променят прогнозата. При хроничното бъбречно заболяване ранното откриване и проследяване могат да забавят стигането до диализа. При редките заболявания пациентите често преминават през години на диагностика, търсене на експертен център, терапия, медицинска експертиза и социална подкрепа. „Тези процеси не са отделни за пациента. Проблемът започва тогава, когато системата е организирана около институциите, а не около човека, който трябва да премине през тях“, е основното послание на организациите. В писмото си те настояват пациентските организации да бъдат включвани още при планирането на реформите, а не едва след вземането на решенията.
Отделно пациентските представители искат и специална среща за финансирането на здравната система – с фокус върху устойчивостта на бюджета и разпределението на средствата между профилактика, ранна диагностика, лечение, лекарствена политика и иновации. „Не поставяме въпроса за запазване на конкретни институции като самоцел. Поставяме въпроса дали всяка промяна прави системата по-достъпна, по-бърза и по-сигурна за пациента“, заявяват организациите.
