По данни на Международната организация на труда (МОТ) всяка година 2.2 милиона работници по света умират поради трудови злополуки и професионални болести. Ежегодно 270 милиона работещи получават сериозни увреждания, а броят на случаите на професионални заболявания е около 160 милиона. По изчисления на МОТ загубите от тези трудови злополуки и заболявания възлизат на 4% от брутния вътрешен продукт в световен мащаб. Според организацията опасните и нездравословни условия на труд водят и до загуба на средства и човешки ресурси и намаляват производителността и качеството на продукцията.
По данни на НОИ за 2021 г. са станали 2392 трудови злополуки. От тях смъртни са 68 или по една смърт на 35 злополуки. За сравнение през 2020 г. трудовите злополуки са били 2309, но смъртните случаи от тях са 89 или по една смърт на 26 злополуки. Това означава, че всеки работен ден (249 за 2021 г.) между 9 и 10 души претърпяват злополука на работното място, а на 4 работни дни един работник в България умира.
Прави впечатление увеличеният брой трудови злополуки спрямо предходната 2020 г., като се има предвид, че много от предприятията намалиха броя на работещите, поради отпуск или съкращения, а някои отрасли преустановиха дейност. Същевременно много предприятия преминаха на намалено работно време, работа от разстояние и др., коментират данните от КТ „Подкрепа“.
Анализите на НОИ тепърва предстоят, но предварителният извод, който КТ „Подкрепа“ прави, е, че насочването на вниманието (и финансовия ресурс) от страна на работодателите към мерките за предотвратяване на пандемията COVID-19, са станали за сметка на мерките за осигуряване на общата безопасност на работното място, в т. ч психосоциалните рискове на работното място, мускулно–скелетните смущения, сърдечно-съдовите заболявания и др.
През 2021 г. най-много са смъртните случаи в строителството (строителство на сгради; строителство на съоръжения; специфични строителни дейности) – 18, следвани от сухопътен транспорт – 10, търговия на едро и дребно – 7 и производство на хранителни продукти – 5.
От МОТ споделят, че чрез ефективен социален диалог правителствата и социалните партньори участват активно във всички фази на процеса на вземане на решения по безопасност, здраве и благополучие (БЗБР) при работа. Това е важно както при разработването и обявяването на политиките по БЗБР и на законовите рамки за тяхното прилагане, така и за реалното им прилагане на работното място.
КТ „Подкрепа“ счита, че на ниво работно място силната култура на БЗБР е тази, при която безопасната и здравословна работна среда се оценява както от ръководството, така и от работниците. Позитивната култура е основана върху приобщаването на страните в трудовия процес чрез разумно участие в дейностите за повишаване на безопасността и здравето на работното място.
На работното място със силна култура на безопасност по време на работа работниците се чувстват комфортно, изразявайки загриженост за възможни рискове или опасности, а ръководството е активно в сътрудничеството със работниците за намиране на подходящи, ефективни и устойчиви решения. Това изисква откритост в комуникацията и диалога на основата на доверие и взаимно уважение на всички нива, отбелязват от синдиката.
