Със 131 гласа „за“, 58 „против“ и 1 „въздържал се“ народните представители приеха проектобюджета на НЗОК за 2026 г. Законопроектът на управляващите получи подкрепа единствено от ДПС. От ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“ бяха категорични, че този законопроект ще продължи проблемите в системата и заличава малкото постижения до момента в сектора.
В дебатите се включи и здравният министър Катя Ивкова, която отбеляза, че не е рационално в средата на бюджетната година да се правят структурни промени в бюджета. „Реформи по структурата на бюджета да се правят в средата на годината означава да се правят реформи със задна дата. Това е ирационално“, подчерта тя.
Като основен приоритет министърът посочи профилактиката и по-ефективното използване на средствата за извънболничната помощ. По думите ѝ ще бъде направен анализ защо част от предвидения ресурс не се усвоява в пълен размер, а резултатите ще бъдат използвани при подготовката на бюджета на НЗОК за 2027 г.
Министър Ивкова заяви, че МЗ ще въведе всички планирани контролни механизми, въпреки че очаква отпор, тъй като ще бъдат засегнати много интереси.
„След повече от две десетилетия опити за реформи здравната система продължава да не постига резултатите, които българските граждани очакват. След толкова дълги години опити да се реформира системата, дестабилизацията, до която се достигна, е нещо срамно. Срамно е както по отношение на разходването на средствата в здравеопазването, така и по отношение на постигнатите здравни резултати“, каза още Катя Ивкова.
Припомняме, че законопроектът предвижда балансиран бюджет, в който приходите и разходите са равни - 5,256 млрд. евро. Предвидени са 3,187 млрд. евро приходи от здравноосигурителни вноски и 1,95 млрд. евро трансфери.
Планираните разходи са с 412,3 млн. евро повече спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г. или увеличение от 8,51%. За болнична помощ са отделени 2,341млрд. евро, което е увеличение с около 10% спрямо миналогодишния бюджет, когато имаше 2, 124 млрд. евро. Близо толкова е увеличението и при парите за лекарства – 1, 334 млрд. евро спрямо 1, 211 млрд. евро през 2025 г.
За специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) и за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) е заложен ръст от около 4,4%.
Доц. Джевдет Чакъров от ДПС заяви, че групата му ще подкрепи проектобюджета, за да има нормално функциониране на системата на здравеопазването. „Отново най-голямото увеличение е на средствата за болнична помощ и лекарства. Точно обратното на структурата на бюджетите в ЕС, където средствата за болнична помощ са средно до 30%, а при нас 47,2%. Средствата за лекарства в България също са повече, отколкото средните в ЕС. България е една от двете държави в ЕС, в които смъртността от онкологични заболявания се е увеличила за последните десет години, докато в останалите намалява. Това означава почти липса на профилактика и скрининг“, заяви обаче той.
От ГЕРБ обявиха, че няма да подкрепят бюджета, защото бюджетът няма визия, няма реформи и няма стимули за лекарите и медицинския персонал. „Българските граждани очакват по-качествена, по-квалифицирана и по-достъпна помощ. Пациентите искат да няма листа на чакащи и да има по-малко доплащане. Заявените от „Прогресивна България“ механизми за контрол на разходването на публичните средства не намират своята реализация. Желанието за дигитализация също отсъства. Профилактиката и превенцията продължават да бъдат нефинансирани и не се акцентира върху тях“, каза доц. Лъчезар Иванов.
По-обстоен беше колегата му проф. Костадин Ангелов, който беше категоричен, че от бюджета липсват ключови моменти, за които е било постигнат надпартиен консенсус през годините. „За нас буди недоумение фактът, че макар да е увеличена осигурителната тежест на българските граждани, което би трябвало да доведе до увеличаване на приходната част в бюджета, тя намалява. Затова за нас този бюджет представлява наръчник на бюджетния илюзионист“, каза той.
В бюджета има намаляване на разходите за персонал с 10%, намалени са парите за заплащане на помощни средства с 2 млн. евро, няма предвидени средства за сдвояване на пациентското досие в еЗдраве с мобилните устройства, нито са предвидени средства за издаване на електронни здравни карти, с които пациентите да се регистрират в лечебните заведения, ако нямат смартфони, изреди той. По думите му от бюджета са намалени средствата за генеричните лекарства, както и средствата за уреждането на здравноосигурителните права на българските монаси в Света гора. „За нас огромен проблем остава, че няма пари за болниците в труднодостъпните райони“, каза още проф. Ангелов.
„За поредна година ставаме свидетели не на стратегическо държавническо планиране, а на краткосрочно счетоводно упражнение“, каза и депутатът от ДБ д-р Александър Симидчиев. По думите му този бюджет не лекува болестите на здравеопазването, а просто допълнително ги финансира.
„Има очевадна липса на политическа воля за реформи. Имаме хроничен и изоставащ от модерното здравеопазване фокус върху болничното лечение за сметка на извънболничната помощ. Проектобюджетът обрича доболничната помощ, превенцията и профилактиката на хроничен недоимък, който е в несъответствие с Националната здравна стратегия до 2030 г.“, заяви той.
„Следващата седмица ще представим законодателни промени, свързани със затварянето на кранчетата“, заяви колегата му от ДБ Божидар Божанов. Той допълни, че промените ще включват всичко – лекарства, болнични легла, контрол, повече прозрачност, ограничаване на корупционния риск. „Само с реформи и спиране на кранчетата милиардите в здравеопазването ще направят българите по-здрави“, каза той.
Увеличението за болничната спрямо извънболничната помощ е пет към едно, заяви народният представител от ПП Николай Денков. По думите му този факт подсказва какви са приоритетите на правителството.
„Няма да подкрепя проектобюджета, защото не се променя нищо от досегашната практика – даване на повече пари в една и съща продънена каца, каквато е НЗОК“, заяви Петър Петров от „Възраждане“.
„Бюджетът, който предлагаме, е такъв, защото следва политиките, които в продължение на години са наложили тези порочни практики, през които се източваше НЗОК“, заяви пък депутатът от „Прогресивна България“ Георги Петров.
„При този наложен модел, ако в средата на тази отчетна година решим да направим ударно тези реформи, означава, че рискуваме да блокираме бюджета на НЗОК и болничната помощ. Ще започнем процес на спиране за тези течове, първо трябва да се започнат реформите и след това да се нагласи бюджетът“, заяви той.
Депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене да е 5 дни.
