Настоящият екип на Министерство на здравеопазването ще подготви законодателни промени, касаещи договорите между лечебните заведения и НЗОК, както и евентуалните дела между изпълнителите на медицинска помощ и фонда. Това стана ясно на пресконференция, дадена от заместник-ресорния министър Любомир Гайдов. Целта е най-вече да се уеднакви съдебната практика по споровете между двете страни, което ще намали и сроковете по евентуални дела.
Кратки, но съществени промени ще бъдат предложени в Закона за здравното осигуряване, изтъкна той, като обясни, че те ще се отнасят до правната природа на договорите между лечебните заведения и касата. „Крайно време е да се знае, че договорът не е гражданско-правен, а административно-правен“, заяви Гайдов, като допълни, че на практика това означава, че отношенията между двете страни не са равнопоставени, а са на власт и подчинение.
„Правилата, по които се сключват, изменят, прекратяват или които допускат предварително изпълнение на договорите, са различни от нормалните правила, които важат за нашето законодателство“, коментира заместник-здравният министър. По този начин, поясни той, ще се внесе яснота по всички евентуални дела между двете страни, както и начина, по който касата ще може да прекратява договори. „НЗОК ще може в дадена ситуация, когато прецени, еднолично и едностранно да променя клаузите по договора“, посочи Гайдов. Другата страна по договора ще може да обжалва само в административните съдилища, където делата се разглеждат далеч по-бързо. Самите дела ще се водят на две инстанции.
В тази връзка Гайдов даде пример с водените дела за надлимитната дейност на болниците, като посочи, че някои от тях се водят в граждански дела, а други в административни и това създава хаос. Запитан дали ако промените влязат в сила, лечебните заведения ще могат да претендират за надлимитната дейност, Гайдов обясни: „Те имат основания, ако не е спазен договорът. Спорът ще бъде в административните съдилища, но самите клаузи няма да могат да търпят преговори. Ние не въвеждаме тази правна фигура, за да ограничим лечебните заведения да претендират, ако имат някакви претенции по суми, а смисълът е да дадем властта, която и без това съществува на касата“.
Стана ясно още, че МЗ ще приеме в спешен порядък нормативни актове, по които има сериозно изоставане, както и ще създаде план-график за останалите, който да бъде завещани на следващото ръководство на ведомството. Към момента липсват 24 нормативна акта. В същото време през 2016 г. са издадени 67 нормативни акта, от които 27 са оспорени, а половината са вече отменени. За последните 18 месеца отменените или оспорени актове са 33, отчете Гайдов.
Девет са наредбите, които са определени за приоритетни и съответно трябва да бъдат издадени в най-кратки срокове. Сред тях са Наредба за утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и Наредба за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за извънболнична помощ, хосписите и медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища, както и здравните изисквания към тях. Трябва да бъде издадена и Наредба за изменение и допълнение на наредба 22 от 2007 г. за условията и реда за регистриране и отчитане на дейностите по експертиза, вземане, присаждане, обработка, преработка, съхраняване и етикетиране на тъкани и клетки и за изготвяне на ежегодни отчети на лечебните заведени, обясни Гайдов.
Той коментира и отмяната на редица медицински стандарти, като посочи, че причините за това са били формални, а не по целесъобразност. В резултат в нормативната уредба се създава дисонанс, който пречи за нормалното прилагане на законите, обясни Гайдов. МЗ си поставя за цел и приемането на поне два медицински стандарта или най-малкото публикуването им за обществено обсъждане по време на служебното ръководство на ведомството.
