Променят четири закона през Закона за бюджета на НЗОК

Промени в четири закона ще бъдат направени през Закона за бюджета на НЗОК, става ясно от проекта, публикуван на сайта на Касата. Това са Законът за здравето, Законът за здравното осигуряване, Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина и Законът за лечебните заведения.

С промени в Закона за здравето се предвижда

областните управители да организират и координират изпълнението и контрола на въведените противоепидемични мерки

на територията на съответната област. Те могат да разпореждат извършването на контрола на органите на местното самоуправление и местната администрация, териториалните звена на централната администрация, физическите и юридическите лица на територията на областта. В мотивите към проекта е записано, че по този начин ще се създаде необходимата законова предпоставка за участие на областните управители и местната власт в дейностите по прилагането на противоепидемичните мерки в подкрепа на здравните власти, гражданите и лечебните заведения и с цел мобилизиране на цялостния капацитет на всички органи по места в борбата със съответните заразни заболявания, при обявена извънредна епидемична обстановка и при други кризисни ситуации, тъй като това било особено необходимо в настоящата ситуация.

В Закона се уреждат разпоредби във връзка с прилагането на електронната система за ТЕЛК, като

се дава право на освидетелстваното лице и или неговите законни представители да имат достъп до здравната информация

в информационната база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК. Целта е да се облекчи процедурата за лицата, подлежащи на медицинска експертиза чрез възможността тя да се осъществява и по електронен път, а с предоставяне на възможност чрез достъпа на лицата до личната здравна информация в базата данни, те можели да осъществяват контрол върху нея, както и върху цялостния процес на индивидуалната им медицинска експертиза.

Промяната в Закона за здравното осигуряване определя за лекарствените продукти, прилагани в болничната помощ, които са извън стойността на медицинските услуги,

НЗОК да заплаща по-ниската стойност

между договорената в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването, и стойността, на която лекарствените продукти са доставени на изпълнителя на болнична медицинска помощ, независимо дали той е възложител по Закона за обществените поръчки. В закона ще бъде записано, че НЗОК няма да може да заплаща на изпълнителите на болнична медицинска помощ и на фармацевтичните компании стойност, която е по-висока от максималната, определена за заплащане с публични средства съгласно ЗЛПХМ.

Предлага се и промяна, с която се предвижда

преустановяване на изплащането с трансфер на средства към НАП,

като с планираните средства се завишават през 2021 година средствата за здравноосигурителни плащания.

В Закона за здравното осигуряване се предлага още и изменение, с което

да отпаднат ограничителните срокове за подаване на жалби

от здравноосигурените лица при предоставянето на медицинска помощ и да се постигне адекватна защита на техните права и интереси.

С предложенията за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) се предлага генерирането на Уникален национаонален номер за идентификация на всеки лекарствен продук да бъде възложено на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. 

Въвеждат се и правила, чрез които да се оптимизират правилата за заплащане на лекарствени продукти се осигурява по-голяма предвидимост за размера на разходите за лекарствени продукти, заплащани със средства от бюджета на МЗ. Очаква се по-оптимално разходване на публичните разходи за съответните лекарствени продукти и възможност по-голям брой лица да имат достъп до необходимите за лечението им лекарствени продукти. Не се очаква промяна по отношение на пациентите, тъй като тези лекарствени продукти се заплащат напълно с публични средства.

Променя се глобата за паралелния износ на лекарства от списъка на наблюдаваните лекарствени продукти, като при първо нарушения тя става

30% от стойността на изнесените лекарствени продукти,

а при повторно  - 50% от стойността им.

За непредоставена информация към Системата за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък се предвижда глоба от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 150 000 лв. За непълна или неточна информация глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 15 000 лв.“. 10. Търговец на едро с лекарствени продукти, който продава на МЗ лекарствени продукти, включени в ПЛС, на цена, по-висока от стойността им в списъка, се наказва с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с имуществена санкция от 6 000 до 10 000 лв.

С предлаганите промени в Закона за лечебните заведения се предвижда през 2021 г. при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка директорите на РЗИ, съгласувано с директорите на РЗОК, да могат със заповед да разпоредят на лечебните заведения за болнична помощ

извършването на диагностични и лечебни дейности по отношение на пациенти с COVID-19,

независимо от техните разрешения за лечебна дейност, издадени по реда на Закона за лечебните заведения, включително за определяне на болничните структури и на броя на болничните легла за това, в рамките на общия брой легла, опредени в договора на лечебното заведение за болнична помощ с НЗОК и при спазване на диагностично-лечебния алгоритъм за целта.

При неспазване на тази разпоредба е предвидено на лечебното заведение да бъде наложена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - да бъде прекратен договора му с НЗОК.