Промяната на над 16 закона през бюджета на НЗОК е неправомерна

„Днес много малко ще се говори за числата в този бюджет, въпреки че с него се дават с около 500 млн. лв. повече за здравната система“. С тези думи на депутата от ДПС д-р Нигяр Джафер може да бъде обобщена дискусията в парламента по бюджета на НЗОК за 2019 г.

Почти всички участници в дебата насочиха вниманието си далеч повече към текстовете в преходните и заключителните разпоредби на проекта, отколкото към финансовите му параметри.

Първата критика на повечето от коментиращите засягаше

съществуването на подобни текстове по принцип

Те посочиха, че законът за бюджета не е закон в истинския смисъл на думата, като названието „закон“ в случая е използвано условно, тъй като той важи за една година и не подлежи на обществено обсъждане.

„И тук идва големият въпрос – дали това е конституционна норма, дали няма да предизвика поредица от искове, които да доведат ако не до бламиране на целия ЗБНЗОК, то на части от него“, отбеляза доц. Георги Йорданов от БСП.

„Ние тук няма да говорим много за цифри, а за това, че през преходните и заключителни разпоредби се променят над 16 закона – това противоречи на Закона за нормативните актове и представлява абсолютно неправомерна мярка“, посочи и колегата му проф. Георги Михайлов.

Джевдет Чакъров от ДПС също посочи, че при така представените предложения не се спазва Законът за нормативните актове, като допълни, че другият сериозен проблем в случая е отнемането на възможността на заинтересованите страни да дебатират и по текстовете.

Атанас Костадинов от БСП на свой ред заяви, че с тези текстове се започват реформи „под масата“. „Това е фактическа промяна на устройствени закони и противоконституционно уреждане на отношения“, заяви той и припомни решение 17 от 95 г. на Конституционния съд в този смисъл. „Накратко, с проекта на закона за бюджета на НЗОК не могат да се изменят други закони в здравеопазването. ЗЗО казва какво трябва да съдържа бюджетът на касата. Написаното отвъд това означава, че Надзорът на НЗОК става законодателен орган и аз съм против това“, категоричен бе той.

Депутатите критикуваха и конкретни текстове от промените, сред които на първо място се открояваше този, който разпорежда

разрешенията за изграждане на нови лечебни заведения да се дават от Народното събрание

Текстът бе единодушно определен като „нонсенс“ от всички, които го коментираха.

„Разрешение за дейност на болници от Народното събрание – това е нонсенс, не може въобще да се говори за това“, категоричен беше доц. Йорданов.

„Не е работа на Народното събрание да дава разрешения за лечебни заведения. Това е нонсенс, ние нямаме капацитет за това“, подкрепи го и д-р Джафер.

„Вменяването в дейността на Народното събрание на откриването на лечебни заведения е професионален нонсенс“, заяви и проф. Михайлов.

Критики бяха отправени и към редица други текстове от промените, като този за прелицензирането на всички болници, централизирането на центровете по трансфузионна хематология, сливането на ИАТ и ИАМО в новата агенция за медицински надзор, преминаването на Фонда за лечение на деца към НЗОК със закриване на обществения съвет, извършването на оценка на здравните технологии от Съвета по цени и реимбурсиране и др.

Депутатът от „Воля“ Веселин Марешки пък се спря на

промените, засягащи Закона за приватизация и следприватизационен контрол

Според текста, предложен в документа, приходите от приватизация на имоти на лечебно заведение остават по негова сметка и могат да се ползват и за удовлетворяване на кредиторите на съответното лечебно заведение. „Това е по същество скрита бандитска приватизация“, заяви Марешки и декларира, че заради този текст депутатите от „Воля“ ще гласуват с „въздържал се“ на първо четене. „Публична тайна е в момента как лечебните заведения задлъжняват целенасочено. Отсега ще кажа каква ще е ползата – тя ще е за тези, които формално са натрупали вземания, те ще си набележат най-апетитните хапки за приватизация, а от парите от тази приватизация ще се плати на същия този кредитор. Това е схемата“, каза Веселин Марешки.

Коментирайки текстовете, които все пак засягат пряко бюджета на НЗОК, редица депутати се изказаха в полза на

отмяната на лимитите

както в извънболничната, така и в болничната помощ, а също и в защита на изплащането на надлимитната дейност на болниците. „Много е важно изплащането на спечелените искове от български болници за надлимитна дейност. Това трябва да стане, това го изискват съдебните решения и не знам какво трябва да се случи, за да започне това нещо да се изпълнява“, каза доц. Йорданов.

Проблемът с лимитите за общинските болници бе повдигнат от Илиян Тимчев от БСП, а д-р Хасан Адемов призова за отмяна на лимитите и в болничната, и в извънболничната помощ. „Регулативните стандарти в извънболничната помощ защо са? Увеличаваме парите за всичко и изведнъж те остават. Те не могат да усвоят тези направления, които ги имат, не могат да изпълнят профилактичните прегледи, за какво са?“, попита той. Аналогичен въпрос д-р Адемов зададе и във връзка със средствата за болнична помощ. „За първи път бюджетът за болнична помощ е над 2 млрд. лв. Защо са тези лимити?“, обърна се той към здравния министър.

За преосмисляне на ролята на регулативните стандарти призова и д-р Джафер, като заяви, че там не бива да има никакви лимити. „Криворазбраната роля на спестовността в здравеопазването е спестовност от профилактика, от скрининг и води до по-скъпо лечение впоследствие“, посочи тя.

В заключение всеки от изказалите се от БСП и ДПС обобщи, че бюджетът на НЗОК за 2019 г. няма да бъде подкрепен от техните парламентарни групи.