Проф. Авджиева: Основният проблем да няма педиатри е много слабото финансиране на тази специалност

„При всяка кризисна ситуация в детска клиника или отделение се взимат половинчати мерки, и така до следващия инцидент. Има недостиг на специалисти на всички нива в системата на детското здравеопазване“. Това каза пред БНР проф. Даниела Авджиева, ръководител на Катедрата по педиатрия в МУ – София, научен секретар на Българската педиатрична асоциация и ръководител на Експертния център по редки метаболитни заболявания в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“.

Проф. Авджиева бе категорична, че проблемите в детското здравеопазване и в частност липсата на лекари не са от вчера, а са трупани от доста години.

От думите й стана ясно, че затворени отделения е имало и преди години – във Враца, в Свищов. Към тях се добавят възникналите сега остри кадрови проблеми на много места, наложили затваряне на Детското отделение в столичната Втора градска болница, Детската хирургия в УМБАЛ „Св. Анна“ във Варна, Детското отделение в болницата в Перник, както и периодично спиране на операциите в Детската кардиохирургия на Националната кардиологична болница и на костно-мозъчните трансплантации в Детската онкохематология на ИСУЛ поради липса на сестри.

„Проблемът е, че липсват педиатри и в доболничната помощ, в болничната и при общопрактикуващите лекари. Това е тежка специалност – от вземане на кръв и поставяне на абокат при кърмаче и може да стигнем и до най-тежкото, носенето на отговорност. Когато педиатър допусне грешка е тежко съден от общество, близки и от собствената си съвест“, коментира проф. Авджиева.

Тя посочи още, че има сериозна трудност при обучението в модула по педиатрия на общопрактикуващите лекари, който продължава един месец, но за повечето лични лекари е голям проблем да отсъстват от работа толкова дълго, а в същото време е изключително важно в рамките на този модул те да получат необходимите им знания от областта на детските болести.

Според проф. Авджиева основният проблем да няма педиатри е много слабото финансиране на тази специалност:

„Още когато се въведе в системата „пътечна медицина“ педиатричните пътеки бяха ниско финансирани. През годините се направиха опити да се увеличат, но какво са 10-20%, ако щете 50% за пътека, която е 300 лв. А клиничните пътеки са важни, защото болниците са търговски дружества, които се самоиздържат. И с основните приходи от клинични пътеки трябва да платим заплати, лекарства и битови разходи“, каза тя.

Педиатърът сподели, че лекарите от тази специалност „са особено племе, те работят за кауза и рядко заплатата е определяща, но все пак има граница. А когато и години наред не можеш да вземеш отпуск, става съвсем трудно“.

Проф. Авджиева припомни, че натовареността на педиатрите е огромна, както и отговорността им – при децата състоянието може да се влоши за минути, затова педиатрите са 24/7 на телефон.

Сега специалност „Педиатрия“ годишно в страната взимат между 10 и 20 лекари, има 4 комисии, които заседават по два пъти в годината и на изпитите за специалност се явяват от двама до четирима кандидати.

„Има голям дефицит на специалностите в педиатрията – детски гастроентеролози, невролози, хирурзи“, посочи още специалистката. 

„Честно да ви кажа, не се сещам с какво оптимистично да завърша. Надявам се, че тези млади хора, които обучаваме при нас, голяма част ще се върнат по родните си места, ще приложат наученото. Надявам се, че ще се промени цялата система на здравеопазване от пътечно заплащане до грижата за обучението на младите лекари“, сподели тя и даде  пример как в чужбина всеки млад лекар получава определена сума годишно, която е за повишаване на квалификацията – участие в курсове, обучение по специалността. „За подобен механизъм би трябвало да се помисли и у нас, за да се решат проблемите с недостига на педиатри“, заключи проф. Авджиева.