Проф. Александрова: Ваксините срещу коронавируса не бяха създадени прибързано

„Ваксините срещу SARS-CoV-2 са пример за успех на биомедицината. И трябва да се знае, че те не бяха създадени прибързано, защото учените се подготвяха за този момент от десетилетия“. Това заяви пред Zdrave.net вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

Тя уточни, че много преди пандемията от COVID-19 е било ясно, че именно иРНК ваксините ще са първите, които ще се притекат на помощ на човечеството при възникване на подобна извънредна ситуация.

„Технологията на производството им е такава, че на практика те може да бъдат създадени буквално за няколко дни. Аденовирусите пък вече две десетилетия са най-често използваните вирусни вектори в генната терапия на раковите заболявания. Науката върви с изключително бързи крачки напред, ваксините днес не са това, което са били вчера“, каза проф. Александрова.

Вирусологът обясни, че със сигурност в момента се разработват ваксини срещу COVID-19, които са насочени не само срещу S-белтъка (spike protein), изграждащ „шипчетата“ върху повърхността на вируса, но и срещу други вирусни структури от значение за имунния отговор.

„Това ще обогати „портфолиото“ на защитата ни и възможността на имунната ни система да се справи успешно с различните варианти на вируса. Нещо повече, с помощта на изкуствен интелект се идентифицират мутациите в SARS-CoV-2, които биха му помогнали да избяга от имунния ни отговор. Идеята е бъдещите ваксини да бъдат съобразени с тях. След SARS-CoV-1 и MERS-CoV, SARS-CoV-2 е третият открит от началото на 21- ви век нов и болестотворен за човека коронавирус. Това стимулира учените да насочат усилията си към разработване на универсална ваксина, насочена срещу консервативни и общи за всички човешки коронавируси структури - т.нар. панкоронавирусни ваксини. Целта е евентуалната поява на нов представител на това семейство вируси да не ни завари неподготвени и беззащитни“, обясни вирусологът.

Каква е мутационната активност на SARS-CoV-2 и ще продължи ли той да се изменя? Кои са характерните особености на по-малко известните варианти ламбда и делта плюс, които също са обект на коментари през последните седмици? Защо SARS-CoV-1 изчезна, а SARS-CoV-2 продължава да безпокои света вече над година и половина, без да има признаци, че си отива? Кога ще можем да кажем, че сме постигнали колективен имунитет?

Отговор на тези и други въпроси очаквайте утре в интервюто с проф. Александрова.