Проф. Александрова: Да живеем с COVID не означава да се преструваме, че пандемията е приключила

Проф. Радостина Александрова е доктор по вирусология и доцент по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. Автор на многобройни научни публикация, университетски преподавател. Днес разговаряме с нея по въпросите за COVID пандемията, притесненията, свързани с разпространението на маймунската шарка и случаите на полиомиелит в САЩ и Великобритания, а така също и за промените, които можем да очакваме по отношение на инфекциите заради глобалното затопляне.   

Проф. Александрова, вече и COVID-19, и маймунската шарка изглежда губят първоначалната си сила на разпространение. Означава ли обаче това, че не можем да очакваме неприятни изненади

SARS-CoV-2 - подвариантите ВА.5 и ВА.4, продължава да се разпространява успешно, а това означава, че не спира да трупа мутации. „Загубата на сила“ се дължи до голяма степен на факта, че при поставени над 12.4 млрд. дози ваксини и над 600 млн. потвърдени случая на COVID-19 голяма част от населението на планетата вече има защита от тежко боледуване.

Но, колкото и „безобиден“ да изглежда омикрон, той е в състояние да предизвика тежко и дори животозастрашаващо заболяване при уязвимите групи хора. В брифинг в края на август СЗО предупреди, че ваксинационният обхват сред най-рисковите хора остава твърде нисък, особено в страните с ниски доходи. Дори в страните с високи доходи 30% от здравните работници и 20% от възрастните хора са неваксинирани.

Да живеем с COVID-19 не означава да се преструваме, че пандемията е приключила.

Не бива да изпускаме от поглед еволюцията на SARS-CoV-2 и евентуалната поява на нови варианти. Логичните очаквания са те да бягат по-добре от имунния отговор, изграден с ваксини и при среща с предишните варианти. И тук големият въпрос е каква би била тежестта на клиничната им картина. Да не забравяме, че принос към развитието на вируса има не само циркулирането му сред хората, но и в животинското царство, а проследяването там е предизвикателство.

Маймунската шарка продължава да бъде гореща тема. Според актуализираната информация от Европейския центъра за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) и Световната здравна организация от началото на септември се посочва, че от 01 януари 2022 г. в 102 държави по света са докладвани общо 51 163 лабораторно потвърдени случая и 302 вероятни случая, включително 17 смъртни случая.

Броят на потвърдените случаи в ЕС/ЕИП е 18 463 в 29 държави (в България са вече 5), смъртните случаи са 2 (в Испания през юли 2022 г. и в Белгия през август 2022 г.). Потвърждаването на един случай на маймунска шарка в дадена страна се смята за огнище. 87,8% от случаите, докладвани в световен мащаб, идват от 10-те най-засегнати държави, сред които първите три места заемат САЩ, Испания и Бразилия.

През последните 7 дни на август 34 държави са отчели увеличение на седмичния брой случаи. Най-голямо увеличение е регистрирано в Испания, а 26 държави не са съобщили за нови случаи през последните 21 дни.

Поне три факта държат будно вниманието ни по отношение на маймунската шарка. На първо място това е промяната в биологичното поведение на вируса – той се разпространява без връзка с ендемичните зони в Африка. Към момента засяга предимно мъже, които правят секс с мъже – МСМ; В броя си от 10 ангуст.2022 г. списание “The Lancet” публикува първия случай на домашен любимец (куче), с потвърдена инфекция с вируса на маймунската шарка, която може да е била придобита чрез предаване от човек. Това е вторият факт. И той идва да покаже, че евентуалното възникване на резервоар на вируса в животни в областите извън ендемичните зони би затруднило изключително много борбата с него. И на трето място, въпреки че бяха докладвани и някои тежки случая (включително енцефалит), клиничната картина на болестта остава сравнително лека. Вирусът обаче би могъл да предизвика драматични и животозастрашаващи състояния при малки деца, бременни жени и имунокомпрометирани хора.

Преди дни изтече информация за млад мъж, заразен едновременно с коронавирус, ХИВ и вируса на маймунска шарка. Възможно ли е такива случаи на комбинирани вирусни инфекции да зачестят в бъдеще?

Случаите на коинфекции - заразяването с различните патогени става едновременно или последователно, преди развитието на адаптивен имунен отговор, както и на суперинфекции (вторият патоген инфектира гостоприемника, след като той вече е изградил имунен отговор към първия патоген) са добре познати в медицината. Интересът към тях е голям поради възможността различните болестотворни агенти да взаимодействат помежду си, да се конкурират, но и да си помагат, да повлияват взаимно еволюцията си. Изучаването на тези събития не е лесно и определено има още какво да научим.

SARS-CoV-2 все още е основна причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб, а подвариантите BA.5 и BA.4 в момента са отговорни за около 1 млн. случая на COVID-19 на ден.

Възможността някой от тези хора да бъде инфектиран, или вече да е инфектиран и с друг патоген не е никак малка. Целта на статията за този случай, публикувана в Journal of Infection е да обърне внимание на медицинските специалисти върху възможността за едновременно възникване на инфекции с вируса на маймунската шарка и SARS-CoV-2.

COVID-19 споделя с маймунската шарка както предаването по въздушно-капков път, така и симптомите на повишена температура и треска, увеличени лимфни възли, главоболие, болки в гърлото и умора.

Макар и рядко, при COVID-19 също може да се наблюдават обриви по тялото. Т.е. наличието на грипоподобните симптоми и положителният тест за SARS-CoV-2 не бива да изключват маймунската шарка при лица с висок риск. От друга страна маймунската шарка често се диагностицира при хора с предишна или съпътстваща инфекция, предавана по полов път. Всичко това е важно за клиничната практика, тъй като поради липса на широко достъпно лечение или профилактика, бързата диагностика е от ключово значение за ограничаването на маймунската шарка.

Това лято Великобритания и САЩ изживяха още един страх – от завръщането на полиомиелита. Всъщност, доколко реална е опасността от това заболяване, което се считаше за изкоренено?

Светът продължава да се бори за пълното изкореняване на полиомиелита (детския паралич), но той все още не си е отишъл. От трите типа полиомиелитни вируси, тип 2 и тип 3 вече са ликвидирани в световен мащаб, а тип 1в момента се среща само в Афганистан и Пакистан. Предизвикателство обаче е т. нар. придобит от ваксина полиомиелит тип 2. Тук трябва да напомним, че ваксините срещу полиомиелит са два типа. Инактивираната или убита ваксина е тази, при която вирусът не може да се размножава в клетките и да предизвиква заболяване, но е в състояние да стимулира изграждане на имунен отговор. Вторият тип - жива атенюирана ваксина е тази, при която вирусът се размножава, но е отслабен и не може да предизвика заболяване в хора с нормална имунна система. Този вирус се отделя от ваксинираните хора (например с фекалиите) в продължение на известен период от време и би могъл да достигне до други хора, при лоша хигиена например. Тъй като е отслабен, той няма да ги разболее, а ще изиграе ролята на ваксина. Лошата новина е, че при циркулацията си може да претърпи промени, в резултат на които да започне да се държи по-скоро като изходния (дивия) тип, от който е получен – т.е. може да инфектира и разболява неваксинирани хора, включително да предизвика парализа. Затова е изключително важно адекватното ваксинационно покритие, което означава над 90-95% от хората да са защитени. Откриването на такъв вирус по време на рутинно наблюдение на отпадните води в Лондон не е нещо необичайно. Различното и важното в случая е, че във взетите по различно време проби се откриват вируси, носещи едни и същи мутации, което означава, че може да са свързани помежду си и да са резултат от разпространение между хората.

Според Глобалната инициатива за ликвидиране на полиомиелит на СЗО 86% от хората в Лондон са ваксинирани срещу полиомиелит. Доклад на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство съобщи, че в части от Западен Лондон само 35% от тийнейджърите са получили своя бустер срещу полиомиелит през 2020-2021 г. Спадът на ваксинирането по време на пандемията от COVID-19 може да позволи на вируса да продължи да циркулира. Здравните служители на Обединеното кралство призоваваха хората да се ваксинират срещу полиомиелит и предприеха активни действия в тази посока.

Случилото се в Великобритания и САЩ е едно напомняне и предупреждение, че пандемията от COVID-19 е попречила на рутинните ваксинации, не само срещу полиомиелит, но и срещу други предотвратими с ваксини опасни заболявания в целия свят и не бива да допуснем те да се завърнат.

Що се отнася до полиомиелита, препоръчва се употребата на инактивираната ваксина. Освен това е разработена нова версия жива атенюирана ваксина, в която геномът на отслабения вирус е „заключен“ по такъв начин, че да не може лесно да се променя и да възвръща болестотворността си.

Промените в климата са факт, както е ясно, че тенденцията е те да се задълбочават в неблагоприятна посока. Какви промени ще донесе глобалното затопляне в общата картина на разпространение на инфекциите?

По данни от страницата на Европейския парламент средната глобална температура се е повишила значително след индустриалната революция и днес е с 0,95 до 1,20 °по Целзий по-висока, отколкото в края на 19 век. Периодът 2011–2020 г. се оценява като най-топлото десетилетие в историята. Учените смятат, че увеличение с 2° по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива би имало крайно неблагоприятни последици за климата и околната среда, а също и за здравето на човека. По тази причина усилията на международната общност са насочени към това този праг да не бъде прескочен.

Температурата и влажността, а също така вятърът, пожарите, наводненията, биха могли да окажат влияние върху микросвета около нас и разпространението на инфекциите по няколко начина.

Първо, като повлияят върху разпространението и поведението на комари и кърлежи. Наричаме ги вектори, към тях спадат и други животни, които предават някои вирусни и други заболявания. Топлината и влажността подобряват условията за размножаването и, заедно с изобилието на храна, повишават активността и продължителността на живота им. При суша пък хората се стремят да съхранят дъждовна вода в различни резервоари в „задния двор“ на домовете си, с което привличат комарите. Валежите и сушата повлияват и върху естественото равновесие в природата, например върху наличието на жаби и водни кончета, които изяждат ларвите на насекомите. На второ място, промените в климата рефлектират върху размера и движението на популацията на дивите животни – при неблагоприятни условия те може да дойдат по-близо до хората. Поне 60% от вирусите са зоонотични, т.е. могат да инфектират и животните, и хората. Веднага след това трябва да отбележим, че промените се отразяват на човешката дейност – Провалът на селскостопанските култури поради суша или наводнения обрича на глад хората и домашните животни - крави, овце, свине и др. Недостигът на белтъчна храна стимулира възникването на „мокри пазари“ и лова на диви животни. В тази връзка е много важно да се подчертае, че когато популацията на даден животински вид намалее, вирусът може да започне да си „търси“ нов гостоприемник. Това засяга защитните механизми на човешкия организъм по пътища, които са в процес на изясняване.

Означава ли това, че вече и в Европа, в частност у нас опасността от поява на доскоро приемани като екзотични инфекции – Зика, Денга, Чикунгуня може да почукат и на нашата врата?

Много са факторите, които имат значение за възникването на нови и обратната поява на вече познати вируси и други патогени. Според специалистите, в момента живеем в „перфектната буря“, когато различни потенциални движещи сили действат едновременно – това са нарастването на числеността на населението, урбанизацията, глобалното пътуване и търговията, увеличаването на животновъдната продукция и други.

Вирусите са силно изменчиви и адаптивни, особено тези с РНК геном. Те не признават граници. А и светът не е чак толкова голям, можем да стигнем до всяка точка на планетата за по-малко от 24 часа!

На това място искам да припомня, че в края на март СЗО стартира 10-годишна геномна стратегия (2022-2032 г.) за наблюдение на патогени, които имат потенциал да причинят епидемии и пандемии. Благодарение на опита, натрупан по време на COVID пандемията, поне две трети от страните са в състояние да извършват такива проучвания.

На прага на есента и зимата традиционно се препоръчва хората да помислят за ваксиниране срещу грип, а сега и срещу коронавирус. Какви са Вашите впечатления, можем ли да очакваме по-голяма активност и по-малко страхове?

Сигурна съм, че всеки ще направи най-доброто за своето здраве и здравето на близките си. Не само по отношение на грип и COVID-19. Пандемията ни напомни кои са най-важните неща в живота. Важно е хората да бъдат информирани и тук е ролята на специалистите и медиите, но и личната отговорност на всеки от нас.