„Важно е да знаем, че антибиотиците са създадени да атакуват единствено и само структури и процеси, които ги има в бактериалните клетки, те няма как да помогнат при вирусна инфекция“. Това каза пред Euronews България вирусоложката от БАН проф. Радостина Александрова. Тя бе категорична, че антибиотик може да се приложи единствено при усложнения от вирусна инфекция, защото антибиотичната резистентност става все по-сериозен проблем.
„Това е една много широка заблуда, че когато сме с някаква вирусна инфекция, трябва да прибегнем веднага към антибиотици за по-голяма сигурност. По данни на CDC на всеки 11 секунди в света се регистрира по една инфекция, резистентна на антибиотично лечение, а на всеки 15 минути един човек губи живота си по тази причина“, каза тя и подчерта, че ако тази тенденция се задържи, през 2050 г. на всеки 3 секунди ще умира един човек поради невъзможност инфекцията да бъде излекувана с антибиотик.
„Златната ера на антибиотиците, която започва през 40-те години на миналия век с откриването и въвеждането на пеницилина, е към края си. Големите компании не правят толкова много проучвания в откриването на нови антибиотици, а с това все по-често се занимават малки компании и изследователски центрове“, посочи още проф. Александрова.
Тя бе категорична, че днес е важно не само да се търсят нови антибиотици, а да се залага на нови стратегии и различни подходи.
„Да не забравяме ваксините за заболяванията, които са ваксинопредотвратими“, призова още тя.
Проф. Александрова обясни, че навлизаме в сезона на грипа, но COVID-19 също e сред заплахите, с които може да се сблъскаме през зимните месеци, а и през цялата година. По думите й, не може да се каже кой ще бъде доминиращ, защото „тези вируси по някакъв начин се разбират помежду си – когато единият ще настъпва, другият ще отстъпва и обратно“. Въпреки това има данни от литературата, които показват, че в 4,5% от случаите може да действат заедно и да предизвикат инфекция.
Тя подчерта, че все още не е късно да се ваксинираме срещу грип, като можем да направим това до края на ноември и през целия зимен сезон.
Проф. Александрова поясни, че грипният вирус, който е много изменчив, съжителства успешно и с други вируси, които вече са се появили или ще се появят наскоро – респираторно-синциатиален, парагрипни вируси, метапневмовируси.
Тя подчерта, че не бива коронавирусът, който причинява COVID, да се възприема единствено като респираторен вирус, защото той причинява и сериозни съдови проблеми, може да предизвика и автоимунни заболявания. Специалистката посочи, че ваксината осигурява някаква защита срещу „дългия COVID“, но тази тема продължава да бъде обект на засилен изследователски интерес по цял свят.
Вирсусоложката коментира и темата за ХИВ/СПИН в контекста на информацията, че броят на заразените се увеличава.
Тя подчерта, че тази инфекция не е това, което е била в началото, а средствата за лечението й вече са много и с голяма ефективност.
„Вече има и медикаменти, които се прилагат два пъти в годината. Това не означава, че хората трябва да се впускат в безразсъдни рискови контакти и да не се забравя, че ХИВ се предава най-често по сексуален път“, каза проф. Александрова.
