Спадът на ваксинационното покритие срещу морбили е тенденция, която се наблюдава не само у нас, а целият Европейски съюз е засегнат. Това каза вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова пред Bulgaria ON AIR.
Тя подчерта, че морбили е един от най-заразните вируси, като един болен може да предаде инфекцията на между 12 и 18 души. Дори единичните случаи са повод за тревога, а намаляването на ваксинационното покритие създава условия за нови огнища. По думите на проф. Александрова само в първия месец на тази година 6 европейски държави са загубили статута си на свободни от морбили.
„Необоснованите страхове от ваксините, конспиративните теории и влиянието на социалните мрежи са сред причините за отказа от имунизация. Има достатъчно доказателства, че ваксината действа и е безопасна. Преди откриването й през 1963 г. на всеки две-три години е имало епидемия, в която поне 2,5 млн. души в света са губели живота си“, каза проф. Александрова.
По думите й когато един родител иска или не иска да направи нещо, никой не може да го разубеди. „Много е важно родителите да бъдат правилно информирани, защото няма родител, който да иска най-доброто за своето дете. Хората действително се страхуват, но връзка между ваксините и аутизма например", каза проф. Александрова и даде пример с мащабно проучване в Дания, според което не е установена връзка между ваксинацията и развитието на повече от 50 заболявания и състояния.
"СЗО вече определи страховете от ваксините като много сериозен проблем, защото това ни връща векове назад. Европа и Северна Америка са изправени пред особен проблем - там вече растат поколения, които никога не са виждали последствията от редица тежки инфекциозни заболявания като полиомиелит, дифтерия и т.н. Когато човек не вижда такова нещо, не иска да се ваксинира. Причинителят е тук, но ние го държим далеч именно благодарение на ваксините", припомни тя.
Вирусологът допълни, че дори единични случаи на морбили будят тревога у специалистите и подсказват, че може би става дума за огнище. „Случаите у нас показват, че има общности, в които очевидно нивото на защита не е на ниво и може да се предизвика много сериозен проблем. Вирусът може да засегне нервната система, слуха, да предизвика пневмония. Може да се развие и енцефалит години по-късно - дори след 10-15 години, чийто изход е с много лоша прогноза. Предизвиква и имунна амнезия и са нужни години, за да бъде възстановена имунната памет. Рискът не е ограничен само до децата. Уязвими са хората във всички възрасти ", поясни специалистът“, каза проф. Александрова.
