„Въпреки напредъка на науката, проказата остава едно от мистериозните заболявания, за нея няма бърз и широко достъпен диагностичен метод, а лечението изисква продължителна антибиотична терапия“. Това каза пред Нова телевизия вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.
Тя бе категорична, че случаите на проказа, доказани напоследък в Европа идват да напомнят, че всички инфекциозни болести, които мислим, че сме преборили, всъщност могат да ни изненадат във всеки един момент и да се окажат на една ръка разстояние до нас.
По думите на специалистката глобалната мобилност, природните катаклизми, войните и засилената миграция на хора са фактор, който предопределя и възможността отдавна забравени инфекции да се появят на едно или друго място по най-неочаквания начин.
„Проказата е изключително древно заболяване, то съществува от над 4000 години, протича хронично и много бавно. Симптомите могат да се развият средно пет години след заразяването, а понякога и до 20 години по-късно, като започват с кожни петна и загуба на чувствителност, а в тежки случаи водят до увреждане на нерви и парализи. Болестта се предава трудно, а около 95% от хората имат естествена невъзприемчивост“, посочи проф. Александрова.
Тя определи причинителя на инфекцията като „братовчедка на туберкулозата“ и припомни, че по данни на СЗО годишно в света се появяват 200 000 нови случая, около 15 000 от тях при деца. Остава неясно защо заболяването е неравномерно разпределено в отделните континенти и страни, както и кои са природните му резервоари – знае се само за броненосеца и червената катерица.
Проф. Александрова подчерта, че терапията на проказата е продължителна и включва прилагането на три антибиотика за години, а самата инфекция може да се развие изключително бавно – от 5 до 20 години.
Тя обърна внимание, че е важно да има постоянна бдителност по отношение на инфекции, които смятаме за изкоренени – като морбили, холера и много други, защото те могат да се завърнат.
