Проф. Аргирова: За добър ефект паралелно с имунизациите срещу HPV е нужен и скрининг

Човешкият папилома вирус е причинител на редица ракови заболявания, сред които рак на маточната шийка, на вулвата, на вагината, на ануса, на пениса и др.; той е причинител също така и на гениталните брадавици. Това посочи началникът на отдел „Надзор на заразните болести“ в МЗ д-р Кремена Пармакова по време на кръглата маса „Заедно срещу рака в България“, която се проведе вчера в Народното събрание.

Тя отбеляза, че оръжието срещу това е ваксинацията и припомни, че в България се използва „най-доброто оръжие“ – деветвалентна ваксина срещу HPV.

Д-р Пармакова представи статистика, според която имунизациите срещу човешки папилома вирус намаляват заболеваемостта от тези ракови заболявания с над 80%, като според някои изследвания в страни, където има висок имунизационен обхват, вече е изграден колективен имунитет и са предпазени дори и неимунизирани.

Европейския раков план залага достигането на 90% имунизационен обхват срещу HPV до 2030 г., като препоръката е да се увеличи съществено и обхватът при момчетата, отбеляза още д-р Пармакова и подчерта, че страната ни също трябва да се стреми към такъв резултат.

Националната програма на страната ни стартира през 2012 г. и беше първата, при която държавата чрез публични средства осигури възможност на всеки, който желае, без да плаща, да се ваксинира, припомни специалистката. Тя отбеляза още, че след добрия старт през последните години у нас се отчита драстичен спад и през 2023 г. обхватът е едва 1,1%. Като основен проблем д-р Пармакова посочи

загубата на доверието на обществото към имунизациите като цяло

Липсата на доверие във ваксините бе коментирана и от общопрактикуващия лекар д-р Гергана Николова, член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и на инициативата „Коалиция HPV“. Тя разказа за един от най-драстичните случаи на личен сблъсък с този проблем: въпреки смъртта на млада жена в терминален стадий на онкозаболяване, майка на две момичета, близките на децата категорично отказали да ги ваксинират срещу HPV. „Не можех да разбера защо едно семейство, което беше преживяло нещо толкова тежко и страшно, избра да не ваксинира двете момичета и да ги остави незащитени по отношение на HPV-вируса, и защо в нашите пациенти страхът от ваксината е по-голям, отколкото страха от рака. Мисля, че когато си отговорим на този въпрос и се обединим около решаването му, ще имаме и положителните резултати в процесите по отношение на ваксинацията“, коментира д-р Николова.

Тя бе категорична, че са необходими непрекъснати информационни кампании за преодоляване на проблема. „В момента се говори за приемането на еврото, макар че сме още далече. Но чували ли сте всеки ден за HPV вируса?“, попита риторично лекарката. Тя отбеляза, че през 2022 г. 504 жени са починали само от рак на маточната шийка – едно от онкозаболяванията, причинени от HPV. „За да ваксинираме, сме похарчили около половин милион, но разходите само за лечение на рак на маточната шийка са 17 млн. лв.“, изтъкна тя и добави:

„Крайно време е да се замислим и да спрем да действаме на парче“

Важността на комуникацията бе подчертана също така от началника на Клиниката по педиатрия на УБ „Лозенец“ доц. Йорданка Узунова, която от своя страна бе категорична, че от особена важност е комуникацията между лекарите.

В една информационна кампания освен всички изброени – държава, лекари и пациентски организации, трябва да се включи и Министерството на образованието, заяви на свой ред председателката на Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката Лили Асенова. „Защото с практиката и всекидневната работа с родителите, с младите момичета, виждаме като организация колко е ниска сексуалната култура на нашите деца“, обясни тя.

С нея се съгласиха вирусоложката проф. Радка Аргирова и епидемиоложката д-р Христиана Бацелова. Проф. Аргирова заяви, че студентите по медицина не са наясно с ваксините и преподаването по вирусология трябва да стане много по-сериозно, отколкото е сега.

„Обучавам студенти, включително англоговорящи. Разликата между тях и българските е, че

англоговорящите не ги е страх от ваксините,

те имат базови познания по темата ваксинология – нещо, което българските студенти нямат и за съжаление, откакто започна COVID пандемията, липсата на техните знания е все по-плашеща. Имаме невероятна необходимост да се работи с образование, обучение на студентите. Трябва да има някакво обучение дори и на учениците в училище“, подчерта д-р Бацелова.

Освен първичната профилактика – имунизацията, е необходима и вторична – масов скрининг, категорична бе проф. Аргирова, която посочи, че дори след заразяване с HPV вирус заболяването се развива с години и в случай на ранното му откриване шансовете за излекуване са много по-големи.

„Недейте да мислите, че България има скринингова програма – няма“, заяви тя и обясни, че изследванията не трябва да се правят с вземане на цитонамазка, а с ПСР тест – технология, която е напълно достъпна у нас.

С това обаче скринингът не може да се изчерпва, посочи тя. „Трябва да има алгоритъм – получавам еди-какъв си резултат, оттук нататък би трябвало да се направи по-нататъшно разделяне на скрининговото изследване на такова, което да се отнася за високорисковите и нискорисковите случаи, при това тези жени ще идват през различни периоди от време“, коментира проф. Аргирова.