„Българските лекари са високообразовани и достойни личности, и то не само в медицинските пластове на познанието. Същевременно в тях традиционно е възпитавано чувство за дълг – както към пациента, така и към обществото. Това са хора, обучавани да работят не за себе си, а за другите. Част от тях имат силно изразена склонност към обществена изява и работа в помощ на обществото, тъй като характерът на нашата професия е предпоставка за това. Успоредно с това много от тях са популярни и разпознаваеми хора, които вдъхват респект и доверие. Това мисля, че помага в изборния процес, чрез който се навлиза в политиката“.
Така деканът на Медицинския факултет в МУ – София проф. Димитър Буланов коментира пред „Телеграф“ участието на лекари в политиката.
„От друга страна, сферата на здравеопазването далеч не е най-хармонично развитата. Напротив, много малко са доволните от сегашното й състояние. Считам, че медиците биха били много полезни в политиката по направленията здравеопазване и висше образование по медицина, дори нещо повече – мисля, че без тях вероятността за погрешни политически решения ще бъде много висока“, коментира той.
Проф. Буланов се спира и на проблема с кадрите.
„В големите градове в България, където е концентрирано населението и има достатъчно болници независимо от собствеността им, със сигурност има достатъчно лекари. Недостигът на лекари е по-скоро за някои медицински специалности и в определени населени места и се дължи според мен на липсата на хармония между основни елементи в системата на здравеопазването, което направи тези специалности непривлекателни. Но в големите градове, където се концентрират пациентите за диагностика и лечение, където има възможност за хоспитализации и специализации, лекари има“, казва той.
Според него демографският дисбаланс, свързан с деиндустриализацията на страната, и изчезването на по-малките болници в резултат на поетапните реформи в здравеопазването от последните 20 години правят липсата на лекари и сестри на някои места драстична.
Въпреки огромния напредък на науката, онова, което не се е променило, е човекът, коментира още проф. Димитър Буланов. „Болестите са същите, симптомите, човешкото страдание. (…) Болният човек е същият и колкото и да напредва технологията, която ползваме, живият контакт и преценката на лекаря са водещи. Това не се променя и от наличието на изкуствен интелект, на който ще разчитаме да събира и селектира информация и да помага при вземането на решения“, отбелязва той и допълва:
„Пациентът иска това, което е искал и преди 40, и преди 200 години – професионално подготвен лекар, медицинска грижа, адекватна диагностика, правилно лечение, човешко отношение. Това не се изменя и е част от възпитанието, което се опитваме да дадем на нашите студенти. Да не забравят фокуса на нашата професия – човека“.
Голямото плащане се задава със страшна сила и никой не може да го спре.
Митинг-протест срещу смъртоносните руски атаки, убиващи цивилни украинци, деца и жени, ще се проведе в тази вечер при фонтана пред президентството. Събитието, под наслов „Да спрем Русия – убиеца на децата на Украйна!“, ще започне в 19:00 ч. При масираната ракетна атака от 8 юли беше поразена националната детска болница „Охматдит“ в Киев – трагедия, която потресе света. Бяха поразени и други здравни заведения, включително родилен дом, също и жилищни сгради в Киив, Днипро, Кривий Риг. „В „Охматдит“ се оперираха по 600 деца всеки ден. Болниците са били атакувани съвсем целенасочено. Доказват го анализите на траекториите и разкритите руски военни документи. Това е военно престъпление, престъпление срещу човечеството.“ – заяви пред Faktor Олена Коцева, председател на СУОБ „Мати Украйна“. Тя напомни че загинаха много деца, жени, лекари, а ранените са десетки. Реагира с възмущение на твърденията на Русия, че цел на атаката били украински военни: „Украинските защитници не се крият зад мирно население или зад военнопленници, за разлика от руснаците – те явно съдят по себе си. Защото Украйна е цивилизована страна. Грижи за руските военнопленници, храни ги, докато украинците се връщат от плен като живи мощи или направо в чували.“ За да бъдат защитени децата на Украйна, цивилното население, е необходимо да се затвори украинското небе, защитниците да получат достатъчно системи за противовъздушна отбрана и ракети за тях. „НЕ можем да мълчим и да бъдем равнодушни към ежедневните престъпления на русия, защото ставаме съучастници на военнопрестъпници! Заедно с приятелите ни и БОЕЦ каним всички хора да кажем че НЕ СМЕ СЪУЧАСТНИЦИ! ДА КАЖЕМ, ЧЕ ОСЪЖДАМЕ действията на русия и войната , която тя води срещу Украйна и целия демократичен свят! Да подкрепим Украйна в борбата й срещу руския агресор!“ – призовават организаторите на митинга от „Мати Украйна“. Олена Коцева напомни, че Русия убива деца от самото начало на войната. Театърът на обсадения Мариупол, където бяха приютени деца и до самата сграда беше изписано „Деца“, също беше целенасочено бомбардиран от руснаците. „И после бетонираха сградата, за да заличат следите“, добави тя. Олена Коцева подчерта, че украинците искат справедливо приключване на войната, а не мир при условията на Русия: „Не искат мир при руските условия, много жертви са дадени. И не биха отстъпили нито сантиметър украинска територия. Искат справедлив мир!“
Преди над 20 години, до бариерата на Александровската Хирургия имаше банкомат. И си вървят тримца - двама в бели престилки и един - със сак и шушляк. Последният притича до банкомата, дръпна мъни и ги мушна в ръцете на единия, той - на бъдещия декан и след секунди бяха потънали в джоба на бялата престилка. Така се наливаха основите на платеното здравеопазване.
Проф Буланов малко наивно подценява очакванията на пациентите. Съвсем не са същите, както е било преди 20 или 40 години. Дори са различни в сравнение с отпреди 5 години.