Много е ценна тази награда, не мога да скрия, че се вълнувам много. Благодаря на колегите, че видяха усилията ми през последните години и ме удостоиха с тази награда. Това обаче е и много задължаващо, защото макар и получена вече, тя е повод да се полагат много повече усилия занапред. Това каза пред БНТ чл.-кор. проф. Николай Габровски по повод приза „Лекар на годината 2025“, който получи на церемония в Историческия музей вчера.
„Всеки лекар знае, че за да стане добър в професията си, трябва да отдели години. Когато бях по-млад и доста по-припрян, баща ми (проф. Стефан Габровски – б. р.) често казваше, че това е маратонско бягане. Дори и понякога да успееш да постигнеш бърз успех в някаква къса дистанция, това не би трябвало да означава нещо особено. Истината е, че пътят е дълъг. От тази гледна точка разбирам и неговите сълзи от радост снощи, защото това е награда и за него. Според мен, за да върви по този дълъг път, макар и вълнуващ, човек трябва да е с много ясна цел пред себе си. Изискват се и много саможертви. Трябва да усетиш призванието, защото това е единственият начин да поемеш тези тежести с една относителна лекота“, каза още проф. Габровски.
По думите му колкото по-умел става един лекар в професията си, толкова повече задачи има. „Нашата работа е да помагаме на другите и това трябва да продължи възможно най-дълго време, докато сме в силите и със способностите си“, каза още проф. Габровски.
Той обаче подчерта, че медицината е екипна дейност. „Дори и в хирургичните специалности, където на преден план излизат уменията на хирурга, никой от нас не може да се справи без екипа около него. В това маратонско бягане е нужно да имаш и хора, които те подкрепят и разбират и ако някой реално страда, докато вървиш по този кариерен път, това е семейството. То със сигурност споделя всички несгоди, пропуснати вечери, развалени празници и заспиването на дивана от преумора, но радостите рядко са споделени. Благодарен съм, че винаги съм имал пълна подкрепа както от съпругата си, така и от децата си“, заяви проф. Николай Габровски.
Неврохирургът заяви, че най-голямата награда не е благодарността на пациента и близките му, когато работата му е успешна, а когато близките на пациента са благодарни и когато има неуспех, съзнавайки, че е направено всичко възможно и съвременната медицина позволява. „Тази оценка е най-висока за мен“, каза проф. Габровски.
